Червеният ездач

Демократска република Днешния век е век на свободата Г-не, днешният век е век на свободата и равноправието на всички народности. Днес всеки притеснен и потиснат, всеки, комуто тежат робските синджири на врата и който носи жалостното и срамно име роб, е напънал всичките си сили – и нравствени, и физически – и търси случай да отърси от себе си по какъвто и начин да би било робското тегло... (Всеки) иска да живее свободно и да се наслаждава на божията природа, (всеки) иска да бъде човек. Роби сме и ние българите. В нашата татковина върлуват турски разбойници и еничери и нашите долини ечат от робски въздишки и охкания. Но и ние търсим случай да разкъсаме робските вериги, да изгоним далече от земята си турските кеседжии, да подигнем и изградим храма на правата свобода и да дадем всекиму своето. Левски до богат българин във Влашко - 6.Х. 1871 г. Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република Подбуда. Тиранството, безчовещината и самата държавна система на турското пр...

Художник Мирослав Моновски. Верую Стига ми да имам на света един оставил и олтар и расо Дякон. Един метох да имам нейде или одая, където във съдбовен час да зная, че ме чакат, над кръст и над кама във вярност да се закълна. За род и за земя курбан да стана на бесило, когато на България потрябвам за огниво. Осемнадесети юли Твоят ден рожден                             празнуваме, Българийо!                                                                   Днес Левски е роден! Но стигнаха ли дните,                                     и годините, и вековете да те променим,                   ...

Портрет на Васил Левски от Георги Данчов негов съратник. Левски Срещу дебелите стени на робството, градени с векове, не е достатъчен само един вихрен удар. Непрекъсната енергия, упорита работа и вседневни щурмове — и тогава пред нас не може да устои най-здравата крепост на тираните. Малцина са борците, които неуморно могат да отправят своята духовна мощ върху подкопаваната скала. Левски бе един от тях. Редом с бурния копнеж за свобода в него имаше и отмереното спокойствие на вечно бдящия борец. И от село на село, от град на град вървеше той и сплиташе огнената мрежа на бунта, в която да бъде уловено и обезсилено чудовището на тиранията. От дом на дом, от кръстопът на кръстопът спираше той и хвърляше светлите семена на свободата — пламтящи искри от сърцето си. И в черната нощ на робството и отчаянието като рубинени звезди пламваха революционните комитети. Из сбутаните селца на Балкана, из полетата на Северна България, в Тракия, чак до Скопско отиваше той и зовеше народа към ...