Червеният ездач

  БЕЗСМЪРТИЕ Ще минат ешелоните на времето, в косите ни ще паднат преспи сняг, събития, ту малки, ту големи край нас ще бягат в своя бесен бяг. Земята ще е пак земя. Небето ще бъде пълно пак със ветрове, ще блъскат неспокойно вековете водите си във свойте брегове. А ние ще сме пръст корава, черна, безименна земя, безимен прах. И вий, които идвате на смена, ще кажете: „Смъртта прибра и тях!“ О, лъжете се! Ние ще живеем! Епохата ще бъде наша плът! Ний толкова се борихме за нея, че победихме и самата смърт. Какво, че ще изгният наште кости. Какво, че дъжд кръвта ни ще измий! Не бяхме тук, епохо, твои гости, а зидахме те ден и нощ сами. Затуй ще бъдем тук. Над нас ще никнат не кръстове, прогнили от дърво, а фабрики, в които пей челика, и градове, в които ври живот. Кръвта пролята в нефт ще се превърне и пулса ни — могъщ моторен шум. Повярвайте ни, пак ще се завърнем във вашите очи, ръце и ум! Веселин Ханчев

През дните на Отечествената война 1944-1945 като обикновен войник на предните бойни линии бе и поетът Веселин Ханчев. В съдбоносните мигове на атаките, в изтощителните, многокилометрови походи, в непривично тихите часове на отдих след боевете в неговото съзнание са кристализирали мотивите на бъдещите му стихове, раждали са се поетически образи, опалени от горещото дихание на войната, по войнишки прости, мъжествени и нежни. Веселин Ханчев – Стихове в паласките В паласките до пачките с куршумите, на походи и в люти боеве, зареждах ви, сурови мой думи, родени в боя мой стихове. Войнишката си нежност и омраза на вас, на вас еднички поверих. Това, което с пушка не изказах, опитах се да кажа в моя стих. 1 – Прощавай, моя дъще малка, прощавай ти, жена! Сред здрача бавно тръгва влака на запад, на война. Лъщят по коридора пушките и говор груб ечи. Ах, сигурно сълзят от пушека войнишките очи! 2 Свирят в мрака немските снаряди. После ...

Балада за човека Самичък в студената бяла гора две нощи човекът се влече. И каза гората: – Нима не разбра? Ранен си. Отиваш си вече. Умираш. Далеч е отрядът сега. Ни стряха, ни лек, ни пътека. Но глух бе човека, съборен в снега. Пълзеше, пълзеше човека. И каза гората: – Смири се и спри! Не ще се изтръгнеш от мене. Виж – бързият гълъб е паднал дори, до тебе с крила укротени. Къде ще отидеш с такива нозе, крилете щом в мен са сковани. И спря се човекът. И гълъбът взе, и скри го до своите рани. И гълъбът, сбрал топлина от кръвта, под пазвата трепна полека. Удари с криле и натам полетя, където не стигна човека. Как да се направи портрет на птица Жак Превер Превод Веселин Ханчев Нарисувайте най-напред една клетка клетка с отворена вратичка Нарисувайте след това нещо красиво нещо простичко нещо хубаво нещо полезно за птицата След това поставете платното до едно дърво в някоя градина в някоя гора в някоя дъбрава Скрийте се зад дървото без да каз...