Червеният ездач

Гео Милев за Александър Блок Известието за смъртта на Александър Блок не разтревожи мнозина у нас. Защото малцина са у нас ония, които простират своето чувство по-далеч от онова, що виждат около себе си; малцина са у нас ония, които чувстват като свое съкровището, родено из една човешка душа, възпламтяла някъде далеч в света; малцина са у нас ония, които влюбват душата си в съкровищата на общата човешка душа. Защото най-сетне: малцина са у нас ония, за които могат да съществуват съкровища на душата; и защото малцина са ония, които знаят името Блок. А Блок беше една голяма човешка душа – понеже беше една голяма душа за Русия. Блок е една от големите еманации на руската душа – последно зърно в наниза от големи руски души: Пушкин, Достоевски, Толстой, Соловьов, Чехов, Блок. През устата на тия – все по-силно и по-пълно – Русия, руският народ, каза себе си. Разкри себе си. Запали себе си. Русия има много поети, много големи поети, много велики художници на словото. Но величието за мнози

“Моята единствена тема е човечеството, моят единствен стремеж е максимум на чувствата, мои средства са реалното и целенасочено изобразяване на хората в техните взаимоотношения.“   Портрет на Ороско от Давид Секейрос. Хосе Клементе Ороско (23.XI.1883-07.IX.1949) е един от тримата велики мексикански майстори на стенописи. Той пресъздава с новаторски патос и правдивост историята на Америка, както и борбите за свобода и равенство водени от народа.   Спящо семейство. Хосе Клементе Ороско.   Похода на сапатистите.  Хосе Клементе Ороско. 1931 г. Обоз. Хосе Клементе Ороско. 1929 г.   Сапата. Х осе Клементе Ороско. 1930 г.   Мексикански войници.  Хосе Кременте Ороско. 1928 г. „Ние започнахме да осъзнаваме, че притежаваме индивидуалност, цена която не е по-ниска от всяка друга. Да, ние се нуждаехме от уроците на древните и чуждестранни майстори, но и сами можехме да творим така и даже по-добре от тях. Именно тогава нашите живописци си дадоха ясна представа за страната, в която живееха. На всичк

Рисунка и текст Владимир Маяковски. Мечти за република Долу монархията! Да живее републиката! Тоя лозунг оказа наистина такова неподозирано въздействие върху всички българи и дори великобългари, че за една нощ у нас не остана нито един монархист. Сега със свещ да търсиш някой защитник на царския режим — не можеш го намери. Довчерашни царедворци, царски демократи, монархосоциалисти, задокеански утописти и свенливо усмихнати фашисти просто плюят на монархията и настояват час по-скоро да се обяви републиката. Не могат да търпят повече тиранията на Кобургската династия. На мнозина от тях гръбнаците са счупени от дългогодишно преклонение пред царския престол. На мнозина сърцата все още правят засечка от някогашното изкачване по стълбите на двореца. Стига тоя тормоз! Стига това размахване на царски укази, чието вероломно шумолене действува убийствено върху нервите! И прави са хората. Години наред те са били бездушни кукли в ръцете на свирепите Кобурги — време е вече да си отдъхнат от прежив

Художник Борис Ангелушев ДЪЛБОКИТЕ КОРЕНИ Нито едно от по-значителните политико-обществени движения в новата история на България, включително мощното съпротивително движение срещу фашизма и хитлеристкия империализъм, не може да се разбере и оцени напълно добре, ако се забравят дълбоките влияния, които оказа върху сформирането на народностната ни психика петстотингодишното ч е р н о  р о б с т в о под анадолските завоеватели и борбите на българския народ за национално освобождение. Като реален обществен фактор не бива да се недоглежда и отношението на дълбока признателност на българския народ към своя освободител – великия руски народ. Огромно влияние върху нашия трудов народ и интелигенция оказа и Великата октомврийска революция, създаването и укрепването на Съюза на Съветските Социалистически Републики. На трето място трябва винаги да се има предвид влиянието на социализма в България и борбите на работническата класа и селските маси за икономическото си и политическо освобождение. Пет