Червеният ездач

По повод кончината на първия гробокопач на България Бог прибра един предател, и отдъхна цял народ, върл и нагъл поругател на свободния живот! Скочи той срещу народа лъга, мами и руга, възмути се небосвода от предателски дела! И накрая Бог прибра го да му дава там ответ как съсипа гордостта ни този мазен Пиночет! Дълго той ще да разказва за продажност и за глад, как ни зарази с проказа, вкара ни в самия ад! Боже, ти не му прощавай, а пък ние и не щем! По делата му въздавай, докато умре съвсем! http://www.knigi-news.com/?in=pod&stat=10619&section=9&cur

Никола Вапцаров със съпругата си, Антон Попов и художник комунист. Ще бъда стар, ще бъда много стар, ако остана след погромите, разбира се, - като окъсан Рибен буквар, подел хиляда осемстотин и четирийсе. Тъй както малките деца разлистват и почват със картинките - от края, така и мене днеска ми се иска за бъдещето да си помечтая. Защо пък не? В мечтите няма цензура, мечтите греят в синкава прозрачност. А по-добре е да подгониш вятъра, отколкото да седнеш и да плачеш. Никола Вапцаров

Верига, 1940г. Гражданската война и ролята на черния войник, 1938г. Едуард Биберман е роден през 1904 година във Филаделфия, но е известен като калифорнийски художник, модернист. Брат му Хербърт е значим холивудски режисьор, антифашист и комунист. И двамата са преследвани по време на "ловът на вещици". Завършва художествена академия в Пенсилвания и три години работи в Париж през двадесетте години на миналия век. Пиета През тридесетте години Едуард Биберман се ангажира да използва изкуството в борбата с неправдите в света. Той започва да рисува работници, безработни, и онеправдани. Вдъхновява се от мексиканските художници стенописци Ривера, Сикерос и Ороско с които се среща в Ню Йорк. През 1939 Биберман рисува "Пиета", несъмнен шедьовър, повлиян както от мексиканските художници, така също и от чиканос - имигрантите мексиканци в Калифорния. Пол Робсън, 1947г. В интервю от 1977 г. Едуард Биберман описва как е създал портрета на Пол Робс

   Ние сме поколение, което не се привързва, което няма дълбочина. Нашата дълбочина е бездна. Ние сме поколение, което не познава щастие, което няма родина, което не се сбогува. Нашето слънце е малко, нашата любов - жестока, а нашата младост - без младост. Ние сме поколение без граници, без задръжки, без закрила. Ние сме поколение, изтласкано от яслата на детството в един свят, създаден от ония, които ни презират.     Но те не ни дадоха някакъв бог, който би укрепил сърцето ни, когато го брулят ветровете на този свят. И така ние сме поколение, което няма бог, поколение, което не се привързва, което няма минало, което никой не признава.    А ветровете на света превърнаха краката и сърцата ни в цигани скитници по нажежените, по затрупаните с преспи колкото човешки бой друмища и направиха от нас поколение, което не се сбогува.    Ние сме поколението, което не се сбогува. Ние не можем да преживеем разлъка, ние не бива да преживяваме разлика, иначе циганските ни сърца ще изпитат

Малко хора в историята могат да се назоват военни, спортни и политически победители.  Той можеше да бъде сред първите мъже в света и страната си, но предпочете да е строител и организатор на родния спорт. Пред служба и доволство избра да подчини целият си живот за благото на България и народа и. Антифашиста и човеколюбеца генерал Владимир Стойчев е наше вдъхновение и упование в стремежът ни, днешния свят да е по-справедлив и човечен. Документален филм за живота и делото на генерал Владимир Стойчев.

Георги Димитров Студия за хроникални и документални филми - 1960г. Сценарий - Камен Калчев, Йордан Величков Режисьор - Йордан Величков Оператор - Кирил Тошев Композитор - Александър Райчев Използвани са материали на: Централен партиен архив - София, Централен музей Георги Димитров - София, Музей Георги Димитров - Лайпциг, Къща музей Георги Димитров - София, Кинофондове на Русия (СССР), Германия и България.

Автопортрет, 1921г. ВЯРА Обезверени, отчаяни, покрусени, грешни, печални, безпомощни, жалки, разядени, изстинали, загиващи, умиращи. — Европа — един образ остава пред вас: вяра и надежда: големият загрубял мъж с каскет и синя блуза. (Кога ще му дадете любов.) Гладни, безработни, алчни, ламтящи, печелещи, губещи, обезхлебени, обезпаричени, голи, покъсани. — Европа — един образ остава пред вас: вяра и надежда: суровият човек с житния сърп в ръка. (Кога ще му дадете любов) Зад черните комини на затихналите вечерни фабрики се изрязва сребърният сърп на новолунието. САВАНАРОЛА Хайлайф на общественото приличие. Бомонд на сензационните скандали. Освиркана свита на свещения порядък. Гвардия на законния грабеж. Чисти пречисти гладки гланцирани сатинирани бели — бели белогвардейци. Жреци на Момон. Поклонници на Молох. Пилигрими на мъртвата съвест. Герои на продажните обятия. Рицари на маникюр и педикюр. Шампиони на благотворителните балове. Сноб. Моб. Мопс. Мопси.

Днес е модно да си Шърли, ако и да се преструва, нашенския десен мърльо вчера паметник рисувал Днес е лесно да фалираш- лично, с фирма и с държава, щом си имаш за съветник Влад Каролев-лЕберала.. Днес е време мижитурско, мижиблудно , все ни лАжат, ту "канадците" от "Дънди", ту пък "Овъргаз" ни газят.... ....Но пък "пазят" ни свирепо- НАТО-вски високи гости, и съветват ни напето: "Стойте си по домовете" ! Кирил Ценев - Партилан

Роза Люксембург Не ще отпуснем мускули железни, не ще сведеме пак чело, че времето върти над тъмни бездни великото си колело. Роза Люксембург говори на митинг през 1907 година. И върху него точи меч разискрен гиганта огненочервен, а в погледа му чист и детски искрен усмихва се победен ден. Мемориала на загиналите в революцията построен 1926, разрушен от фашистите през 1933г. Ала в душите като черен камък стои изправен спомен скъп — стои обгърнат в синкав пламък на вечна, негасима скръб… Лобното място на Роза Люксембург Смъртта понякога е твърде жалка, живота — непосилно груб, а в черната прощална катафалка лежи звезда наместо труп. Скулптурна композиция в чест на Роза Люксембург Пред погледа вулканен стълб се вдига — вулкан от подвиг и копнеж, и виждаш: цялата земя не стига едно сърце да погребеш. Христо Смирненски, „Работнически вестник“, 20 януари 1923 Гробовете на Роза Люксембург, Карл Либкнехт и антифашисти.

Силезийските тъкачи Без сълзи в очите си, мрачни, зловещи седят те на стана и зъбите блещят: „Германийо, твоя мъртвешки саван с проклятие тройно на нашия стан                          тъчем ний, тъчем! Проклет да е господ, комуто се молим във зимния мраз и във глад, и в неволи! Напразно очаквахме по-светъл ден, той с гавра отвърна и с присмех студен -                          тъчем ний, тъчем! Проклет да е царят на тез богаташи, когото не трогнаха мъките наши; изтръгнал из джоба ни всеки петак, досъщ като псета разстрелва ни пак -                          тъчем ний, тъчем! Проклета и тази родина, която със срам и позор си покрива главата, в която погазват цветята без жал, а червеи крепнат във смрад и във кал -                         тъчем ний, тъчем! Совалката бърза и станът гърми, тъчем ние денем и в нощни тъми; Германийо, твоя мъртвешки саван с проклятие тройно на нашия стан          

Ако Париж сълза е, България река от жертви е и толкова вини. Ковчезите от своите се стягат, а птиците кръжат във мъртвата поледица. Но вече няма бяла слепота. И не тиха е тъгата. А тежък ропот се дочува. Регина Алекс

Епоха В гняв и жалба клокочат гърдите задъхани и тежи на езика ти На живота в долапа се ширнали плъхове, заменили с високите звания разума... С мръсни пръсти мерзавец в душата ти рови и скверни това в тебе, що пей и гори. Да даде за стотинка честта си готов е - защо не? - заменил би той тор за пари,... И смърди тази чест,... Денят стана задушен; вонят гнили души и коварство, и кал... Слушаш този глас, който не искаш да слушаш идва този, когото не си позовал! Набий с вятър устата си, мозъка - с глупост, че виж! - оня там в джоба си камък държи и се готви главата ти щом не бъде покорна пред гнусни лъжи... - А има път! Има истини! Има надежди! Те те мамят и чакат, и викат: - тръгни! Но със стиснати зъби и свъсени вежди, ти си още тук - в душните облачни дни Колко трудно е в нашия век да бъдеш честен човек! Портрет на Роко със синът му. Ренато Гутузо 30 стотинки Нашата столова всеки я знае - всички строители тук се събират; и

На срещата на Културна мрежа на Европейската лява партия, която се проведе в Берлин на 8 януари 2015 година, бяха определени основните насоки за културна дейнос т и конкретни инициативи за текущата година.   Основни задачи: Лявата култура против фашизма, разобличавайки го като инструмент на едрия капитал. Лявата култура в борба с политиката на строги икономии, за извеждането на Европа на нов социален, демократичен и екологичен път. Агитационен център на Де Линке Агитационен център на Де Линке Моменти от срещата Моменти от срещата

„Не плачи, майко, не тъжи, че станах ази хайдутин“ Рисунка Борис Ангелушев ХРИСТО БОТЙОВ (ОПИТ ЗА БИОГРАФИЯ) Захари Стоянов ...И така той се родил в поробена България, от роби родители. По своята необикновена натура какво място можеше да завземе той в обществото, в своето отечество? Да стане даскал — да учи деца на а, б и на граматически правила, па може би и да пее в неделен ден в черкова? Като прочетат читателите фактическата част от неговия живот, нека се произнесат сами: дава ли козел мляко? Неговият баща е бил учител, имал е случай и възможност впечатлителният син да види и да научи: що значеше да бъдеш по онова време учител, да те викат на общината, щом им кефне, да изпълняваш каприциите на няколко псалтирджии чорбаджии. И такъв тесен кръг — учител? — Това щеше да бъде бесилка за Христа Ботйова. Да стане търговец, да държи касова книга с две страници: „дал“ и „взел“ — защо да си хабим думата по тоя въпрос? Да се пусне по полето на книжовност като Л. Каравелов, да се затво

ПОЛЕМИКА Ти виждаш утринния изгрев само, аз виждам - и нощта. Той вижда мрака нощен само, а аз - и утринта. АВТОБИОГРАФИЯ Написана на 11 септември 1961 година в Източен Берлин родих се през 1902 не съм се връщал там където съм роден не обичам да се връщам на три години научих че съм внук на паша от Халеб на деветнадесет в Москва бях студент в Комуниверситета на четиридесет и девет - пак в Москва гост на ЦК в поезията съм от четиринайсетгодишен едни познават видовете треви други видовете риби а аз видовете раздели едни знаят наизуст имена на звезди аз имена на раздели спал съм в големи затвори и големи хотели опитал съм вероятно всички блюда на света и знам вкуса на глада впрочем и вкуса на гладната стачка на тридесет искаха да ме обесят на четирийсет и осем искаха да ме наградят с награда за мир и я получих на тридесет и шест за половин година изминах четири метра по бетонния под на килията на петдесет и девет за осемнадесет часа прелетях от Пр

"Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небе, звяр и природа и певци песни за него пеят..." Тодор Ангелов Дзаков е сред колосалните личности на 20 век със заслуги към човечеството. Той е борец за свобода, за мир и демокрация, антифашист, герой на Европейската Съпротива по време на Втората световна война и национален герой на Белгия. Той е национална гордост за България. Гордост е за Кюстендил да бъде негов роден град, а за нас- да бъдем негови съграждани.  Тодор Ангелов е роден на 12 януари 1900 г. в град Кюстендил в семейството на зидар, тъкачка и перачка, по-късно тютюнева работничка. Майка му е силна, сърцата българка. Сама се грижи за двете си момчета Йордан и Тодор. Тоде, както го наричат децата, е весело и любознателно дете. Съучениците му го кръщават и с името на майка му Божаната, поради силния й характер и влияние. С това име е известен само в Кюстендил, в кюстендилския период от живота му.