Червеният ездач

„Портрет на Хосе Марти“, художник Хорхе Арсе, 1943 г. ДВЕ РОДИНИ Две родини имам: Куба и нощта. А една не са ли двете? Щом оттегли блясъка си слънцето, с воали дълги и със карамфил в ръката, мълчалива, Куба среща ме като вдовица тъжна. Знам какъв е карамфилът кървав, който трепка в пръстите й. Тъй е празна, тъй е празна и разбита мойта гръд, дето бе сърцето! И е вече време да вървим на смърт. А хубаво е нощем да се каже сбогом. Пречи светлината, пречи словото човешко. От човека по-добре вселената говори.              Като знаме, канещо за битка, аленият пламък на свещта пламти. Прозорците отварям, душно ми е. Листите на карамфила ронейки, безмълвни като облак, заслонил небето с черната си сянка, Куба, тъжната вдовица преминава. Хосе Марти ХОСЕ МАРТИ И ВЯРАТА В СПРАВЕДЛИВОСТТА Две държави и два народа, макар и географски отдалечени един от друг, имат сродни съдби. Куба и България - островът на Свободата и зеленият оазис на Балканите. Общото...

Буенавентура Дурути – „Капитализма не се обсъжда, той се разрушава“ МАРИЯ ДОС ПРАСЕРЕС Човекът от погребалното бюро пристигна с такава точност, че Мария дос Прасерес, по хавлия и с ролки на главата, едва успя да си пъхне една червена роза зад ухото, да не изглежда толкова отблъскваща, колкото се чувстваше. Притесни се още повече от вида си, щом отвори вратата и видя не мрачен нотариус, каквито си представяше, че трябва да бъдат търговците на смъртта, а свенлив младеж с карирано сако и вратовръзка на разноцветни птици. Не носеше палто, въпреки че ситният дъждец и косо брулещият вятър почти винаги правеха променливата пролет в Барселона по-неприятна от зимата. Мария дос Прасерес, посрещала през живота си много мъже по всяко време, се почувства засрамена както никога. Наскоро бе навършила седемдесет и шест години и беше убедена, че ще умре преди Коледа, но сега едва не захлопна вратата и не помоли погребалния агент да изчака за миг, докато се облече, за да го посрещне както трябва...

БОЛИВИЙСКА БАЛАДА ЗА ЧЕ ГЕВАРА Тогава убийците отнесоха главата му на ЦРУ. Ръцете – приятели спасиха в Куба. Предателите – тялото осакатено закопаха в земята черна на Боливия... Единствена душата му, освободена от тленните окови на плътта, с кондорите се рее и сега във вечното небе над Андите... Ружа Велчева СИН И ГЕРОЙ НА АМЕРИКА 1. Под името “Америка” европеецът обикновено разбира Съединените американски щати - държава едва на двеста години, чието единно национално съзнание е силно угнетено от поразително социално разслоение, от разрушителни расови сблъсъци. Заварените на тази земя индиански племена бяха подложени на геноцид, който практически продължава все още чрез насилственото отделяне на червенокожите хора от универсалния прогрес, чрез изолацията им в резервати подобно на редки видове фауна. Докараните някога като роби африканци все още в безброй трагични ситуации чувстват черната си кожа като черна участ на човека през двадесети век. Милиони...

Полетът на кондора - латиноамерикански творци Стихотворение След като една кръчма се пада на триста жители - амвонът ще проповядва въздържание, и след като има едно само училище на 4000 граждани - ще се говори за Културата (с главна буква), и след като един лекар лекува 12 000 болни министърът на здравеопазването ще бъде награждаван, и след като от шестимата, които търсят работа, един никога не я намира - ще се мъдрува за родината, и след като всеки турист разполага с 10 венерически проститутки - Конгресът на жените ще обсъжда развода… И президентът ще вика от балкона ДА ЖИВЕЕ КОЛУМБИЯ! - сякаш че е луд. Едуардо Ескубар, Колумбия „Семейство“, худ. Фернандо Ангуло, Колумбия Лишеният от имущество Хуан, който се появи пръв, който камък и зачатие положи в земята, който вдигна дърветата и нареди житните стръкове - няма хляб, няма си къща, нищо няма. Хуан, който в пустинята дочу тайното течение на водата, и който тръгна надълбоко, за да утоли жа...

Полетът на кондора - латиноамерикански творци Давид Сикейрос, " Демокрацията разкъсва своите окови ", 1934г. С тази публикация посветена на Рубен Дарио, "Червеният ездач" започва поредица, в която ще представи най-ярките творци и верни синове на Латинска Америка, борци за свобода и справедливост редом до своя народ. Балада Всички велики мъже на Латинска Америка са загинали много млади – Симон Боливар (1783–1830), Панчо Виля (1877-1923), Емилио Сапато (1879–1919), Хосе Марти (1853–1895), Аугусто Сандино (1895–1934), Ернесто Че Гевара (1928–1967) и хиляди други верни синове на тази героична земя... Плаче луната – скръбна невеста, жали своите мъртви мъже... Лягат в тревата млади левенти – орли с прогорени криле... Никне тревата – гриви зелени, пие сила от лудите им сърца... Рият конете им с гневни копита, молят – „Възкреси ги, Луна!...“ Тръпне земята – чудото става, с вятъра пак препускат луди коне... От векове винаги ...

Алберто Гранадо и Ернесто Гевара по време на мотоциклетната обиколка на Южна Америка през 1952. Поизправя се някакъв спомен попътен, уморен да ме следва безимен и смътен и да бъде забравян в крайпътни дървета. Тъй далече отивам, че брънка по брънка моят спомен се къса и умира в несрета. Аз съм същият скитник по други полета - спепелен съм отвътре и усмихнат отвънка. Този поглед железен, зареян високо, от омайния плащ бикоборски помамен, отклони към покруса стремежа ми пламен и превърна ме в нова отправна посока. Не поисках да видя как с моята орис разпорежда се розов един бикоборец и подлъгва ме с груба десница жестока. Ернесто Че Гевара, Мексико 1954-57 г. превод Н. Инджов Здравей и сбогом в Ла Игера Роса протегна ръка и пусна душа. Нежните пръсти на водата пробягаха по цялото й тяло и тя облекчено въздъхна. Имаше нужда от пречистване. Искаше водата да изличи присъствието му. Да изтрие ласките и устните, докосвали нейното още живо тяло, тяло, което...