Червеният ездач

Джоузеф Маккарти и Рой Кон организатори на „ловът на вещици“ в САЩ след Втората световна война, съсипали живота или прогонили не един американски гражданин. БЛУС ЗА ПАРАНОЯТА НА ДЖОН БЪРЧ Бях разтревожен, бях наплашен, светът изглеждаше ми страшен, защото знаех идват комунисти отвред - по земни и въздушни писти. Не, нямах никакъв покой. От страх какви са и кои са аз в групата на Джон Бърч се записах. Получих тайна членска карта и тръгнах - ето ме на старта - сега съм истински бърчист. Пазете се, червени! Приех на Хитлер всичките идеи, какво че е убивал някога евреи, какво от туй, че бил фашист, нали не казва никой, че е комунист? Това е важното... И тъй започнах с настървение да търся врагове червени. Щом стана гледам под кревата, надничам бързо зад вратата. Не ги намирам... Претърсих долу, търсих горе, зад умивалници, по коридори, и в долапи гледах и в комини, под канапета, зад картини. Но бяха се измъкнали... Седях си в къщи по пантофи и по риза и изведнъж се сетих - в телевизора! Но

  Никола Вапцаров, с. Кучериново, 1933 г. В СВЕТА НА ПОЕЗИЯТА И В ПОЕЗИЯТА НА СВЕТА Родината на Никола Вапцаров - България, учреди през 1979 година Международна литературна награда на името на поета. Нейни носители са Иняцио Бутита от Италия, Ярослав Ивашкевич от Полша, Едуардас Межелайтис от Литва, Олег Шестински от Русия, Владимир Соколов от Русия, Уилям Мередит от САЩ, Амрита Притам от Индия, Ижиту Гонсалвиш от Португалия, Ернесто Карденал от Никарагуа, Щефан Херман от Германия, Ален Боске от Франция, Никифорос Вретакос от Гърция, Роберто Фернандес Ретамар от Куба, Бранко Ристич от Сърбия, Мануел Муньос Идалго от Испания. Всички тези имена придават тежест на наградата, но има и един романтичен литературен паралел, който получи световна популярност благодарение на невероятния обществен отглас на почти всички езици на човечеството. Това е паралелът между българина Никола Вапцаров, италианеца Салваторе Куазимодо, турчина Назъм Хикмет и гъркът Янис Рицос. Четиримата излъчват сходни идей

ЗОРАТА НА ОКТОМВРИ 1917 Ленин провъзгласява съветската власт ЗАДАЧИТЕ НА РЕВОЛЮЦИЯТА Русия е дребнобуржоазна страна. Огромното мнозинство на населението принадлежи към дребнобуржоазната класа. Нейните колебания между буржоазията и пролетариата са неизбежни. Само след нейното присъединяване към пролетариата победата на делото на революцията, на делото на мира, на свободата, на получаването земя от трудещите се ще бъде обезпечена лесно, мирно, бързо и спокойно. Развитието на нашата революция ни показва тези колебания на практика. Няма да си правим илюзии, относно партиите на есерите и меншевиките, а ще стоим твърдо на своя класов пролетарски път. Нищетата на бедните селяни, ужасите на войната, ужасите на глада – всичко това все по-нагледно. и по-нагледно показва на масите правилността на пролетарския път, необходимостта да поддържат пролетарската революция. „Мирните“ дребнобуржоазни надежди, възлагани на „коалицията“ с буржоазията, на съглашателството с нея, на възможността „спокойно“ д

Пабло Пикасо, „Дете с гълъб“ ТОЛКОВА ПО-ЗЛЕ ЗА МЕНЕ Както сърцето се разкъсва при раздяла Така газът гризу ще избухне в Париж С дългия шум на счупен луксозен предмет Децата ще гледат последния полет на бордела избухнал като граната после ще почнат да играят на революционна и философска дама където НЕБЕ ще означава ЧЕРВЕНО ЗНАМЕ а ЗЕМЯ – земя сякаш всичко си е наред  Децата няма да разбират нито дума от езика на който питате сега за пътя си някой минувач „Господин“ ще ги кара да примират от смях  а Третото Лице този мит на прислужници които се явяват при звъна на господаря ще учудва паметта колкото електрическите автомобили Ще си спомнят децата за днешния свят само по цветните литографии с ловджийски сцени където се вижда как дами в синьо и розово се възхищават от убитата лисица която виконтът размахва  и убития елен в краката на слуги на пазара на улица Радост  Както сърцето се разкъсва при раздяла без оглед на любовта на плодовете и цветята така и Революцията ще тегли по едно стъкло д