Червеният ездач

ГЕОРГИ КИРКОВ – НАШИЯТ НЕЗАБРАВИМ МАЙСТОР Георги Димитров Георги Кирков, или както ние всички го наричахме – Майстора, е най-близкият съратник на Благоев в създаването и развитието на нашата партия. Бойната и творческа дружба на Благоев и Кирков е един от най-знаменателните факти в историята на Партията.  Наред със своята огромна обща и специална марксистка ерудиция Кирков бе едновременно блестящ оратор и политически агитатор. Със своето силно и убедително слово той вдъхновяваше и завладяваше масите, както никой друг след него не е можал да прави това в такава степен. В тежките дни за нашата партия, след разцеплението и с „широките социалисти“ в 1903 година, когато тя трябваше да си пробива път в дребнобуржоазните условия на нашата страна. като самостоятелна пролетарска партия, в най-остра борба против опортюнистическите извращения на марксизма, агитаторският талант и неизчерпаемата енергия на Кирков изигра извънредно голяма роля. В тоя период едва ли някой друг от деятелите на нашата

Когато се поставя въпросът за свободата на печата, не може да се игнорира въпросът за корупцията на печата, за неговата зависимост от крупния капитал и плутократичните групи. Свободата на образуваните политически партии в една народна демокрация ще бъде ограничена в името на жизнените интереси на народа. Фашистки партии не ще се допускат. Не ще се допускат партии (и печат), които конспирират срещу основните права и свободи на народа, които готвят военни преврати срещу народната власт, които подкопават националната независимост. Партиите трябва да бъдат инструмент на демокрацията и народните свободи. Съветската демокрация – основни черти и признаци. 1) Няма експлоататорски класи (капиталистическа и земевладелска). 2) Средствата за производство са държавна или колективна (колхозна) собственост. В частна собственост се намират още такива средства за производство, които служат главно за задоволяване на лични и семейни нужди (частни стопанства на колхозниците, индивидуални занаятчии, селски

Демократска република Днешния век е век на свободата Г-не, днешният век е век на свободата и равноправието на всички народности. Днес всеки притеснен и потиснат, всеки, комуто тежат робските синджири на врата и който носи жалостното и срамно име роб, е напънал всичките си сили – и нравствени, и физически – и търси случай да отърси от себе си по какъвто и начин да би било робското тегло... (Всеки) иска да живее свободно и да се наслаждава на божията природа, (всеки) иска да бъде човек. Роби сме и ние българите. В нашата татковина върлуват турски разбойници и еничери и нашите долини ечат от робски въздишки и охкания. Но и ние търсим случай да разкъсаме робските вериги, да изгоним далече от земята си турските кеседжии, да подигнем и изградим храма на правата свобода и да дадем всекиму своето. Левски до богат българин във Влашко - 6.Х. 1871 г. Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република Подбуда. Тиранството, безчовещината и самата държавна система на турското пр

„Солидарност“, художник Кете Колвиц Селска хроника По радиото някой шумно спори. С кого? Не знам. А може би с народа. Говори си и нека си говори, нали затуй му плащат хората. „Държава има, има власт, която неспирно бди за ваште интереси. Хвърлете лозунга! Плаката на земята! Народът е доволен, сит и весел.“ Във кафенето някой се изсекна и дълго трна със здравите опинци, игледа се и каза уж полека: – Комай ни лъжат тия синковци. А и в писанието писано е божем: „Глас народен – глас божи.“ – Комай си прав – обади се от ъгъла един младеж със глас от глад изстинал, – нали така ви лъгаха и през петнайсета година? И ако нас ни карат да умираме, а ако нас ни тикат към куршумите, то сигурно и лудия разбира, че ние трябва да си кажем думата. Та казвам аз, понеже няма олио и хлябът е от мъката по-чер, един е лозунга: Терора долу! Съюз със СССР! Защо е създадено стихотворението? През есента на 1940 г. в София е изпратен главният секретар на Съветското външно министерство Аркадий Соболев. Той п