Червеният ездач

Капитализъм, Херлуф Бидструп Търтеят В своя кошер Търтеят си живееше волно и доволно. За работа и дума не можеше да става, защото беше известен със своята леност. През по- голямата част от денонощието спеше в странично положение на дясно. Щом се събудеше, обръщаше се по гръб, с ръце на тила и доволно се подсмихваше...  До него винаги имаше табла с храна, от която си хапваше по всяко време. А тя никога не оставаше празна. Любимото му занимание беше да наблюдава припрените движения на стопанката си, в стремежа си за всичко да му угоди. Работливата и вечно заета пчела беше като крепостничка в кошера, където нямаше нито миг спокойствие от вечните капризи на дъртия търтей. От постоянното му подтисничество душицата й се бе свила като изсъхнала лешникова ядка. Невъзможността й да излезе извън кошера, поради болезнената ревност на нефелния търтей я отчайваше и разболяваше. А тя искаше простор, небеса, свеж въздух и глътка свобода. Малко бягство от тъжния ден . Минута с...

Така е Как е лесно за любов, да се пише и говори.. Любовта е вечен зов, но... не ми се пише...сори... Мен вълнува ме светът и всичките му там пороци... Угнетява ме гнетът и лъжливите пророци. Барометър има в мен, а в душата ми-компас и усещам всеки ден, случващото се у нас. Искам да внедрим доброто и да победим сълзата. Не пиша за любов,защото препълнена ми е душата! Дони Колева 03.08.2015г

Живяла в крайна нищета, в колиба бедна сред полето една жена със зла съдба, с другари – птиците и псето. С очи изплакали се веч, сълзи от радост не познали... Денят – без хорски звук и реч, а нощем – воят на чакали. Времето за нея спряло и отникъде мираж. А пастирите щом дали, делила хляб със своя страж. И във тая безнадежност е дошла добрата вест. Боже, имало надежда! Реститутка тя е днес. Получи декари земи, хотели, молове, заводи и така се промени – ''ни се кара, ни се води''. Натъкмена с вкус и стил, като снимка от корица. Няма драг за нея, мил.... Особена и странна птица! С критичен поглед неприкрит и презрението явно към беднякът блед и свит, каквато беше неотдавна... Гола, боса като кос, бедна, гладна, немита... Днес навирила е нос. Има ли душица скрита? С високоскоростния джип, ясно – класа последна, земите стари посети, де бе колибата и бедна. Но не от подтик носталгичен, а от рентиерски нюх. Дотича кучето обично....