Публикации

Показват се публикации от Август, 2018

Галина Иванова – Други очи

Изображение
„Танц с маслинови клонки“, Пабло Пикасо, 1961 г. Други очи на Светлана Алексиевич Тук мирише на смърт и печал. А пък трябва да знаеш, да знаеш даже фактите, тънещи в кал и на битките иде ли краят. С много честност стоиш на ръба на човешката логика. Дишаш. Някой друг е оставен да пише. Да четеш пък е твоя съдба. И какво лице носи войната? И защо вечно плачеш насън? Няма нищо докрай непознато за сърцата, убодени с трън. Гледаш с други очи на живота. И щастлив си, защото си цял. Но не криеш вселенската жал към света, изначално сиротен. И накрая си само сърце, бистър ирис и слух за камбана. Не заравяш във пясък лице. Но боли всеки звън като рана. Да, мирът има други очи. Топли кестени. Сини морета. Бди надежда в едничкото цвете. То разказва. А ти помълчи. Галина Иванова

Ангел Каралийчев – Неравен бой

Изображение
Стоян Венев, „Сиромашка пролет“ Неравен бой През целия си живот баща ми води неравен бой за плодни дървета в нашия двор. Ние имахме една малка градинка, в която майка ми садеше латинки и димитровчета, а баща ми наесен копаеше ями и заравяше в тях картофи и зелки. През една пролет в тая градинка се появиха десетина фиданки. Те бяха строени край плета като млади войници. Щом позаякнаха, даскал Ради, който беше главният овощар в село, пристигна с ножицата си, постави им калеми и каза, че като почнат да раждат, ще берем от тях кайсии, големи като юмруци. Баща ми окръжи дръвчетата с голяма грижа. Огради ги с триъгълни кошарки, за да ги уварди от лакомите уста на добитъка, поливаше ги редовно, белосваше ги с вар. „Нека има плод за децата.” - казваше той. Дръвчетата бързо се дигнаха, станаха по-големи от нас и додето ни ушият първите конопени гащи, почернени с орехова шума, зарзалките вързаха плод. Но ние не можахме да откъснем от тях нито едно зърно, защото водата ги отнесе. Една нощ

Георги Кирков – Балканската война и социалдемокрацията

Изображение
Реч на бургаския народен представител Георги Кирков произнесена в камарата на 25 април 1914 година Господа народни представители! Народното събрание вече за трети път се занимава с въпроса за изследване делата на управления и за даване министри под съд. Вие от нашите печатни органи, от нашите речи, много добре знаете, какво е нашето становище по тоя въпрос. Ние, искайки една анкета, или правейки предложение за даване под съд на управници, не гоним целта да отмъстим; това не влиза в нашия план, в нашите цели. Ние смятаме – и това вие доказахте с цялото ваше правосъдие в буржоазното общество – че наказанията не са едно изправително средство, че убийствата и престъпленията в буржоазното общество не изчезват, колкото и драконовски да са законите, колкото страшни и да са наказанията. Това доказва и самия живот. Вие помните, че заедно с г. Найчо Цанов и неговия колега и другар, сега не депутат, г. Влайков, ние поискахме даването под съд на г. Радославова и неговите колеги. Те бяха осъд

Пред паметника на Димитър Благоев и Никола Габровски във Велико Търново

Изображение
Паметник на Димитър Благоев и Никола Габровски – В.Търново, Парк „Никола Габровски“ Пред паметника на Димитър Благоев и Никола Габровски във Велико Търново Няма начин да не съм писал за Димитър Благоев (1856-1924), Никола Габровски (1864-1925) и Първата социалистическа сбирка у нас (3-5 май 1891). Не до разделителната дата 10 ноември 1989 г., а до края на 1976 година, когато всъщност напуснах Велико Търново. Дотогава като екскурзовод в Регионалния исторически музей съм изнасял беседи пред различни туристически групи. Съветските екскурзианти се чудеха как така българските социалисти са имали своя партия преди руснаците, а когато научаваха, че Димитър Благоев има пионерска роля за разпространяването на социалистическите идея в Петербург, онемяваха – „Разве не Ленин?”. Част от българите пък за първи път узнаваха, че „преди Бузлуджа”, тук, в лозето на Никола Габровски, е имало опит за обединяването на социалистическите групи от В. Търново, Габрово, Севлиево, Дряново, Казанлък, а още