Червеният ездач

Осъдени на смърт въстаници от Берковица и село Карамусал (днес Виноградец) за участието си в Септемврийското въстание, 1923 г. ВЪЛЦИ Глутница вълци яростно се спуща, посевите в мъглите сиви спят и ние със железните обуща от ранина вървиме пак на път. Край нас минават черните каруци, препълнени с разложени тела, и най-подире като птица куца кобилата с най-черната кола. Но в този час ний няма да се молим, в душите черни пари пепелта, край друмища опалени и голи са черните гнезда на гибелта. И в крясъка зловещ на тези вълци, и в екота на черната кола, и в вятъра и в пламналото слънце гори любов, гори и пей смъртта. Глутница вълци яростно се спуща посевите в мъглите сиви спят и ние със железните обуща от ранина вървиме пак на път. Никола Фурнаджиев, "Пролетен вятър", 1925

Пролетен вятър Моя майко и моя кръщелнице, полудяла и огнена пролет, дето весело биеш в кепенците и лудуваш над влажните клони! Аз съм луд и аз язда през нивите и по сивите улици тичам, и разправям на моите биволи с колко нежна любов ги обичам. А танцуват запалени къщите от безспирния бяг на земята, ний със всяко дръвче се прегръщаме и лудуваме с лудия вятър. Падат, стават и хора, и улици, и дървета, и гробища черни от безкрайните смели приумици на вечерния ветър неверен. Моя майко и моя кръщелнице - полудяла и огнена пролет, дето весело биеш в кепенците и лудуваш над влажните клони „Пролетен вятър“, 1925 На Ботев В безкрайността на вековете плиска един поток от кръв, от мрак и ропот една дълбока жажда вечно иска, едно сърце гърми във теб, о, Ботев! И днес се сбират облаците черни, и днес на Вола трепка светлината, зоват села оставени, неверни, кънти като вулкан под нас земята. И днес, когато в мойта кръв лудее онази тъмна и съдбовна с...