Нели Цветкова - Възстановката
Възстановката - Знам на какво се надяваш, но няма да стане, мамо, избий си го от главата! В стремежа си да бъде убедителна Ралица беше смръщила вежди. Вилицата й, с набодено на нея картофче, сочеше към майка й обвинително. - На нищо не се надявам, на какво да се надявам толкова? – изсумтя Миланка. – Нали виждам какво става? Те мойте набори повечето избягаха оттука, какво остава за вас? - Ами тогава какво все подмяташ? Естествено, че няма да се закопая тука. Другия месец като си взема дипломата, ще си потърся свястна работа. В града! Майка й понечи да каже нещо, но се отказа. Бузите й се зачервиха. - Ралице, спри се! – повиши тон баща й. – Ето, майка ти вдигна кръвно! Откак си се обадила, че пристигаш, не е мърдала от печката, имай малко уважение! Младата жена стисна зъби. Издиша бавно, после протегна ръка и погали Миланка по ръкава. - Извинявай, мамо... - Няма нищо, добре съм – въздъхна майка й. – Просто... наистина се надявах... Ти да не мислиш, че работа се намира...