Публикации

Показват се публикации от септември, 2017

Емил Зола – Земя

Изображение
„Сеяч“, Франсоа Миле, 1851 г. Но какво значение имаше всичко това! Стените можеха да горят, земята никой не можеше да изгори. Винаги земята, хранилницата, ще бъде тук, ще изхранва тия, които ще я засяват. Тя притежаваше пространството и времето, тя все пак даваше жито и бе в очакване, докато се научат да я накарат да дава повече. Всичко приличаше на тези революционни истории, на тия политически сътресения, които предвещаваха. Земята, казваха, щяла да мине в други ръце, реколтата на оттатъшната страна щяла да дойде да смаже нашата, щяло да има само къпини в нашите ниви. А после? Нима може да се хвърля вина върху земята? Въпреки това тя ще принадлежи на някого, който ще бъде принуден да я обработва, за да не умре от глад. Ако в продължение на години по нея растат само бурени, тя ще си отпочине, тя отново ще стане млада и плодовита. Земята не влиза в нашите раздори, раздори на побеснели насекоми, ние не сме нищо повече от мравки за нея, великата работлива земя, вечно на своя пост...

В памет на Пабло Неруда

Изображение
Блясъкът и смъртта на Пабло Неруда През есента на 1973 година само за няколко дни (между 11 и 15 септември) Чили загуби трима най-достойни свои синове, които олицетворяваха духовния възход и възродената революция на цяла една латиноамериканска епоха - осъзнаването на Америка като единно отечество на народите от земите на древните доколумбови цивилизации. Това бяха президентът Салвадор Алиенде, певецът с китара Виктор Хара и поетът Пабло Неруда. Светът видя последните фотографии на Салвадор Алиенде, заснет с каска на главата, с пушка в ръце и с президентската лента на гърдите. Но вече мъртъв, поставен в троноподобно кресло от защитниците на двореца „Ла Монеда” като някакъв символ. Вероятно когато военните съзаклятници влизат най-после в окъртените от бомби и куршуми зали, тях ги посреща единственият останал на поста си - Народният президент Салвадор Алиенде с петна от собствената си кръв по копринената лента на властта… Виктор Хара изчезна в трагично известния стадион в Сантяг...

Канибали

Изображение
Среща на Дж.Кенеди с Н.Хрушчов в Виена 3 юни 1961 Канибали Андрей Фурсов превод: Татяна Любенова 1961 г. е парадоксална година в нашата история. Това е едновременно нейният пик, космическият скок на Гагарин, като че ли изправен върху раменете на този, който се е разписал върху райхстага и е бил удовлетворен от неговите развалини, към бъдещето, в света на ефремовския Голям пръстен - и начало на пътя надолу, в еснафското блато на консуматорството, от което през 1980 г. ще изпълзят водни таласъми и прочие зли духове на перестройката. Работата е в това, че на ХХІІ конгрес на КПСС (17-31 октомври 1961 г.) в новата програма на КПСС бе фиксирано, че една от главните задачи на партията е удовлетворяване на растящите материални потребности на съветските граждани. По такъв начин в проекта за строителството на комунизма беше заложена, ако може така да се каже, еснафско-консуматорската линия; системният антикапитализъм (а социализмът беше именно системен антикапитализъм) започнаха ...

В памет на Виктор Хара

Изображение
През есента на 1973 година само за няколко дни — между 11 и 15 септември — Чили загуби трима най-обичани свои синове. Те бяха президентът Салвадор Алиенде, поетът Пабло Неруда и певецът с китара Виктор Хара. Последните фотографии на Салвадор Алиенде достигнаха до нас. Видяхме го с каска на главата, с автоматична пушка в ръце, а също така и с президентската лента на гърдите, но вече мъртъв, поставен в троноподобното кресло от защитниците на двореца “Ла Монеда” като някакъв символ. Вероятно когато военните влизат най-после в откъртените от бомби и куршуми зали, тях ги посреща единственият останал на поста си - Народният президент Салвадор Алиенде с петна от собствената си кръв по копринената лента на властта. Пабло Неруда угасна в дома си в Исла Негра. Чили бе вече с пребити от приклади уста и погребението му бе мълчаливо. Най-великият поет от тихоокеанското крайбрежие бе заровен набързо и в страшна тишина, защото фашизмът бе забранил и плача по поета. В същото време домът му б...

Как Европейският съюз доизяжда България

Изображение
Статията е написана през 2013 година и важи напълно за положението днес в изпадналата в колониално безвремие България. Ч.е. Добрите чичовци, приканващи към членство в Европейския съюз, се оказаха алчни, зли чакали, които изкупиха на безценица или откраднаха всичко ценно, което имаше в България. Страната се обезлюди, тотално обедня и бързо умира, поливайки мъката си с ракия. Ако искате да разберете как ще живеете като страна-членка на в Европейския съюз, идете до България. Но не на почивка за разходки по крайбрежната алея от ресторант до ресторант. Това е маска, фасада. Пътувайте и навлезте на няколко десетки километра от морския бряг. Ще видите руините на заводите, ще видите бедността, която цари наоколо. Ще видите разбита от ЕС икономика, ще видите хора, които се опитват напразно да си намерят работа. Това, което няма да видите, са щастливите млади хора, тъй като някои от тях са отишли да работят временно на Запад, а други - завинаги са напуснали страната. Свобода на словот...

Почетен знак на „Червеният ездач за 2017 година

Изображение
За високи художествени резултати, дейно сътрудничество и във връзка с петата годишнина на "Червеният ездач" се връчват следните почетни знаци на: Електронно издание „Литературен свят“ – за принос към българската култура. Стоян Вълев (посмъртно) – за цялостно творчество. Ангел Чортов – за цялостно творчество.

„Червеният ездач“ започва своята шеста година

Изображение
"ЧЕРВЕНИЯТ ЕЗДАЧ" ЗАПОЧВА СВОЯТА ШЕСТА ГОДИНА! Скъпи творци, съмишленици и приятели, изминаха 5 години от вечерта на 8 септември, когато първите публикации на "Червеният ездач" извисиха глас за един по-справедлив и човечен свят чрез творбите на съвременни и от минали поколения автори. Благодарим Ви за участието с произведения на вашето изкуство, съпричастността и приятелската подкрепа, чрез които имаме общ принос към българската култура. Започваме шестата година с достойнството на свършеното, богатството от съмишленици и с устрема към ново творчество!

Въстаническа борба на бригадата „Георги Димитров“ – осма част

Изображение
В памет на моя дядо и неговите другари. Част осма – Въстаническото движение в централните Родопи „Въстаническото движение в Родопския край се създаде още в първите месеци на немската окупация у нас. Петър Велев, Коларов и десетки други патриоти – комунисти сложиха основите на въстаническите дружини, които по-късно се разраснаха в бригади и заедно с народа и армията извоюваха правителство на Отечествения фронт. В настоящата книга ние поместваме изданията на дружина „Кочо Честименски“ и бригада „Георги Димитров“. Изданията на бригада „Антон Иванов“ – вестника „Родопски партизан“ и възванията лежат, според твърденията на другаря Павел, антонивановец, скрити някъде из Баташко. А би трябвало и те да излезат събрани в тази книга, тъй като бригада „Георги Димитров“ е наследник на разбитата бригада „Антон Иванов“. Нужно е, щото всеки другар, които притежават , писма, книжа, доклади, директиви, позиви и пр. от въстаници или за въстаници, да ги представи в Агитпропа на О.Ф., за да бъда...

Въстаническа борба на бригадата „Георги Димитров“ – седма част

Изображение
В памет на моя дядо и неговите другари. Част седма – Позиви и възвания „Въстаническото движение в Родопския край се създаде още в първите месеци на немската окупация у нас. Петър Велев, Коларов и десетки други патриоти – комунисти сложиха основите на въстаническите дружини, които по-късно се разраснаха в бригади и заедно с народа и армията извоюваха правителство на Отечествения фронт. В настоящата книга ние поместваме изданията на дружина „Кочо Честименски“ и бригада „Георги Димитров“. Изданията на бригада „Антон Иванов“ – вестника „Родопски партизан“ и възванията лежат, според твърденията на другаря Павел, антонивановец, скрити някъде из Баташко. А би трябвало и те да излезат събрани в тази книга, тъй като бригада „Георги Димитров“ е наследник на разбитата бригада „Антон Иванов“. Нужно е, щото всеки другар, които притежават , писма, книжа, доклади, директиви, позиви и пр. от въстаници или за въстаници, да ги представи в Агитпропа на О.Ф., за да бъдат подредени и издадени. Т...