Публикации

Показват се публикации от Февруари, 2016

„Димитров – гордост на нашата класа!“

Изображение
Момент от "Лайпцигския процес" На 23 декември 1933 г. най-върховният съд в Третия райх – Имперският съд, е принуден да издаде оправдателна присъда за подсъдимите Г. Димитров, Бл. Попов и В. Танев, обвинени в подпалването на Райхстага. Оневинени са, но не и освободени. А защо се протака въпросът с екстрадирането им от Германия, не изяснява никой: нито д-р Фрик – министър на вътрешните работи, нито пък някой от висшето ръководство на държавната тайна полиция. Разбира се, лансирана е и официалната версия: българското правителство не разрешава на тримата да се завърнат в Родината си, тъй като били загубили българското си гражданство. Вестник „Мир“, орган на Народната партия, поднася на своите читатели следната обективна информация: „От няколко месеца името на българина Г. Димитров се носеше из колоните на вестниците като име на един истински герой. И трябва да признаем, че той се държа пред Лайпцигския съд тъй гордо и, можем да кажем, тъй дръзко, щото накара милиони хора д

Памет за Пеньо Пенев - Георги Ангелов и Пеньо Пенев

Изображение
От бележник на Пеньо Пенев ПЕНЬО ПЕНЕВ Безсилни са – и с шум, и с тишина – да осквернят надгробната ти плоча. Те цял живот с измислена вина в гърба ти се прицелваха нарочно. Но как е жалка липсата на срам, когато вече живия го няма – фалшива музика от глухоням, бездарен послепис към чужда драма. Георги Ангелов От бележник на Пеньо Пенев

Красная Армия всех сильней!

Изображение
Без цар, без бог и господар в името на свободата! Посвещава се на първата и непобедима Работническо-селска Червена армия! Нова народна армия, спасител на света от неравенство, грабеж и унижение, жадуваме! Плакат, Дмитрий Моор, 1918г. ЧЕРВЕНИТЕ ЕСКАДРОНИ В утрото на светла ера, с факела на нова вера, идат бодри ескадрони с устрем горд и набег смел, а над тях, кат хищни птици, кат настръхнали орлици, спускат се и разпиляват гръм шрапнел подир шрапнел. Кон изправя се, изцвили и отронил сетни сили, грохне мъртъв на земята някой воин поразен. В миг уплашен спира коня, но наново той догоня стъпките на ескадрона, в общий прилив устремен. И развели буйни гриви, над пожънатите ниви, като вихър отминават ескадрон след ескадрон. Под копитата извива прах на облачета сиви и премрежва с бронзов блясък огнения хоризонт. Ето татък край върбите екнаха пушкала скрити и вълни от кървав пламък срещнаха се гръд със гръд; сви се буря безпощадна, зазвънтя стомана хладна — кратка

Мирослав Моновски - портрети на будители

Изображение
"Тези българи са за следване! Техните имена трябва да се знаят и помнят!" Мирослав Моновски Христо Смирненски (1898-1923) поет, сатирик Ангел Каралийчев (1902-1972) писател Антон Страшимиров (1872-1937) писател Христо Ботев (1848-1876) революционер, поет, публицист Никола Вапцаров (1909-1942) поет, публицист Пеньо Пенев (1930-1959) поет Ана Карима (1871-1949) писател и публицист Александър Балабанов (1879-1955) литературен критик и публицист Гео Милев (1895-1925) поет, публицист, художник

Памет за Пеньо Пенев - Ние от Димитровград - Пеньо Пенев

Изображение
Ние от Димитровград худ. Борис Ангелушев Помниш ли ?... Беше наскоро. Влакът ни носеше през Тракия. В купето до прозореца, подпряла брадичка с малките си юмручета, седеше Павлина - работничка от Химкомбината. Някаква стара женица, приказлива и добродушна, стискаше в полата си шарена бохча и току ни поглеждаше. - Отивате си, а - питаше тя и не дочакала отговор, бързаше да продължи: - Тъй, тъй... Човекът не е кол, който може да се забие навсякъде... Сърце има той, сърце! Ей толкова, една шепа месо е, но без него нищо не става... Човек е като дървото: където поникне, там си корен пуска, там си расте най-добре... А вие откъде сте? - От Димитровград, бабо! - отговори и за трима ни Павлина. ...Защо тя отговори така? Нали ние и тримата не в Димировград, а другаде сме видели за първи път слънцето? Забрави ли? Седемнайсетгодишни, ние поехме на юг, ние - едно поколение, не изкачило още последния хълм на юношеството. Седемнайсетгодишни дойдохме край Марица, за

Памет за Пеньо Пенев - Спомен от Димитровград, май 1969 - Ружа Велчева

Изображение
Спомен от Димитровград, май 1969 година ...Същата година, 1969-а, два месеца по-късно, в Димитровград, стоях пред гроба на друг трагичен български поет и сълзите ми попиваха в черната земя. Месец май беше наситен с емоции и срещи. Първо в Трявна станах първият носител на наградата за поезия на името на Петко и Пенчо Славейкови за стихотворението “Разговор със страха”. На следващия ден участвахме в голямото литературно четене в Севлиево, посветено на 10 години от смъртта на Пеньо Пенев и на другия ден заминахме за Димитровград – от Габрово аз, Борис Данков и Емил Розин и от Севлиево – Димитър Васин и Пеньо Донев Пенев. С командировки за три дни от Съвета за култура. Държавните институции бяха решили да платят огромна индулгенция, дано Бог им опрости греха спрямо Пеньо Пенев!... Поети от цяла България, литератутни критици и светила от София – солидна група от Съюза на българските писатели… Приятели и почитатели, изследователи и палачи на Пеньо… Стаи в хотела за всички гости, те

Призив "Памет за Пеньо Пенев"

Изображение
ПРИЗИВ „ПАМЕТ ЗА ПЕНЬО ПЕНЕВ“ Ние сме български творци, активисти и граждани обединени от преклонение пред националната памет, отхвърлящи забравата и подмяната на родната култура, възхитени от жизнеутвърждаващия гений и пример на поета Пеньо Пенев. Призоваваме Ви, да се присъедините към „Памет за Пеньо Пенев“. Призоваваме Ви, заедно с нас да разпространявате творчеството му, негови снимки, спомени, статии и собствени произведения посветени на незабравимия народен поет. Като си даваме ясна сметка за съзидателния и човеколюбив дух в поезията на Пеньо Пенев, настояваме и считаме себе си за неделима част от начинания и решения за връщане на поета с ватенката - Пеньо Пенев в учебните програми. „Не се гаси туй що не гасне!“ Георги Ангелов – писател, „Литературен свят“ Никола Инджов - писател Петър Загорлиев - „Червеният ездач“ Ружа Велчева - писател Борис Борисов – писател проф. Боян Дуранкев - икономист Вера Илиева - писател Дончо Дончев Гърбов - п

Народните художници - Иван Милев

Изображение
“Желая ти да работиш, да се опиваш от нашето национално изкуство, да живееш с народната песен и да търсиш великата простота." Иван Милев "Полска мадона", Иван Милев, 1926 г. "Нашите майки все в черно ходят", Иван Милев, 1926 г. "Балканът",Иван Милев, 1922 г. "Задушница", Иван Милев "Черен хляб", Иван Милев, 1927 г. "Хризантеми",Иван Милев, 1922 г. "Септември 1923", Иван Милев, 1925 г. Иван Милев (Лалев) - живописец, график, сценограф. Роден на 19.02.1897г. в Казанлък. Починал на 25.01.1927г. в София. Завършва 1925г. декорация в Художествена академия в София, при проф. Стефан Баджов. Едва 16 годишен открива самостоятелна изложба в Габрово. Създава декори за читалище "Искра" в Казанлък 1917г. Учителствува в с. Горски извор, хасковско. Преди да постъпи в академията, урежда своя изложба в София 1920г. Като студент сътрудничи с карикатури и рисунки в прогресивния вес