„Димитров – гордост на нашата класа!“
Момент от "Лайпцигския процес" На 23 декември 1933 г. най-върховният съд в Третия райх – Имперският съд, е принуден да издаде оправдателна присъда за подсъдимите Г. Димитров, Бл. Попов и В. Танев, обвинени в подпалването на Райхстага. Оневинени са, но не и освободени. А защо се протака въпросът с екстрадирането им от Германия, не изяснява никой: нито д-р Фрик – министър на вътрешните работи, нито пък някой от висшето ръководство на държавната тайна полиция. Разбира се, лансирана е и официалната версия: българското правителство не разрешава на тримата да се завърнат в Родината си, тъй като били загубили българското си гражданство. Вестник „Мир“, орган на Народната партия, поднася на своите читатели следната обективна информация: „От няколко месеца името на българина Г. Димитров се носеше из колоните на вестниците като име на един истински герой. И трябва да признаем, че той се държа пред Лайпцигския съд тъй гордо и, можем да кажем, тъй дръзко, щото накара милиони хора д