Александър Блок - Скити
Скити Вий милиони сте. Ний – мрак и мрак. Опитайте да ни сразите! Да, скити сме! Да, азиатски знак заплита скрито алчна сласт в очите! За вас е век, за нас – единствен час. Послушни роби сме, но с ропот държим за вражи раси щит пред вас – монголи и Европа! И век след век огнището кова, надмина грохот и лавини, бе крахът приказка за вас – на Лисабон и на Медина! На изток дълго гледахте за скок, топяхте перлите ни святи, пресмятахте с насмешка своя срок, за да насочите дулата! Настъпи страх. Крилатата беда множи обиди, трупа рани, но ден ще дойде и дори следа от вас навярно няма да остане! О, древен свят! Щом жив си още ти и се измъчваш с мъка сладка, поспри, премъдри, спри като Едип пред Сфинкса с древната загадка! Русия – Сфинкс е. В радост и в тъга страна е с черна кръв облята, тя гледа, гледа, гледа в теб сега с ненавист и с любов в душата! Да, днес в кипяща кръв с любовен зов отдавна никой не залюбва! Забравихте, че силната любов във вас гор...