Червеният ездач

ДА ОТГОВАРЯТ Барабанът на войната гърми и гърми. Зове желязо в живи да втикат. И роб след роб от всички земи биват хвърлени върху щика. За какво? Земята съблечена от глад тресе се. Напариха човечеството в кървава баня само за туй нам кой си и нам къде си да докопа Албания. Удар след удар валят, вкопчиха се злото и позора само за туй нечий флот отвъд да минава без налог Босфора. Скоро светът ще остане без здраво ребро. И без душа – разпната с безсрамие, само за туй някой за свое добро да заграби Месопотамия. В чие име ботушът жесток тъпче земята, която гори? Кой стои над небето на боя – Свобода? Бог? Пари? Кога ще се вдигнеш ти, гладен и бос, умиращ в битки нечувани? Кога ще им хвърлиш своя въпрос: Защо воюваме? Привел Николай Антонов К ОТВЕТУ! Гремит и гремит войны барабан. Зовет железо в живых втыкать. Из каждой страны за рабом раба бросают на сталь штыка. За что? Дрожит земля голодна, раздета. Выпарили человечество кровавой б

– Живели някога на земята едни хора, непроходими гори обграждали от три страни таборите на тия хора, а от четвъртата имало степ. Те били весели, силни и смели хора. И ето настанало веднъж тежко време; явили се отнякъде други племена и прогонили хората в дън гората. Там имало блата и мрак, защото гората била стара и така гъсто се били преплели клоните и, че през тях не се виждало небето и лъчите на слънцето едва си пробивали път до блатата през гъстия листак. Но когато неговите лъчи падали във водата на блатата, дигала се смрад и от нея хората гинели един след друг. Тогава започнали да плачат жените и децата на това пламе, а бащите се замислили и изпаднали в тревога. Трябвало да се излезе от тая гора и за това имало два пътя: единият – назад – там били силните и зли врагове, другият – напред – там стърчели великани-дървета, плътно прегърнали се едно друго с могъщите си клони, пуснали възловати корени дълбоко в лепкавата тиня на блатото. Тези безжизнени дървета стърчали мълчаливо и