Червеният ездач

  Никос Казандзакис – Стигни, докъдето можеш! Това беше твоят глас; никой друг на този свят не би могъл да изрече такава мъжка дума, само ти, ненаситни Дядо! Не си ли ти непоколебимият, непреклонният, въпреки безнадеждността, вожд на готовото за бой мое поколение? Та нали ние, ранените, гладните, лудите глави, железните глави, зарязахме охолния живот и сигурността и начело с теб се хвърляме напред, за да разчупим границите? Най-сияйният образ на отчаянието е Бог; най-сияйният образ на надеждата е Бог; отвъд надеждата и отчаянието, отвъд прастарите граници ме тласкаш, Дядо. Къде ме тласкаш? Поглеждам около себе си, вглеждам се в себе си; добродетелта обезумя, геометрията обезумя, материята обезумя; трябва отново да дойде законодателят Ум, да наложи нов ред, нови закони; по-пълна хармония да зацари в света. Никос Казандзакис, "Рапорт пред Ел Греко" Но изведнъж, изсред селото, от най-високата тераса — пронизителен, сърцераздирателен вик; една душа се разкъсваше: „Боже на Израил,...

ЕРНЕСТО Помните ли Ернесто? Човека със широкото чело? Който хранеше земята залък по залък със свобода? Помните ли го как вървеше по булеварда на мечтите с една раница, пълна с надежди и вяра? Как този болен човек загина и падна убит от прекалено здраве? Как превърна сърцето си на въздух и го раздаде на хората да го дишат? Помните ли как ни учеше, че примирението е най-големият враг на човешкото очакване? Помните ли? Помните ли как го упрекнахме, че е бил износител на революция и романтик заради романтизма? А той просто вървеше към бъдещето сам и учеше джунглите, че могат да живеят и по-иначе. Вървеше като запален и откъснат фар от нос „Добра надежда” към пространството на корабокрушенците на живота и пееше с тъжна арфа погребалния марш на миналото. Помните ли Ернесто, човека с голямото чело и с вечния огън в очите как гледаше живота през очните кухини на смъртта с презрение, гордост и обич? Аргирис Митропулос АКО НИ ОСТАВЕХА Ако ни оставеха, щя...

Завързаният дух, Янис Царухис, 1965 година. Предупреждение кръвта по влажните стени на сутерените кръвта по протритата бяла риза кръвта която остава червена виното от последното причастие виното с цвят несменяем никога виното опияняващо слънцето гласът който ни вдига сред пустите улици гласът който срича вечно същата дума гласът който отказва да мълчи са оръжията ми и тези стихове стихове които обгарят пръстите стихове които обещават бъдеще Толис Никифорос  в превод на Марин Жечев и Михаил Берберов. Арест на тремата комунисти, Янис Царухис, 1944 година. Толис Никифорос  е гръцки поет, е роден на 14.11.1938 г. в Солун. Родителите му са бежанци. Завършил е колеж през 1957 г., учи в продължение на две години в юридическия факултет на Университетa в Солун. Завършва бизнес администрация. Работи като банков чиновник и преводач в Солун, Атина и Лондон. Участва активно в политическия живот на страната, по време на хунтата е в изгнание. Творчеството му се отличава с борческо...

Петрос Коджабасис е роден в Комотин, малък град в северна Гърция. Фотографа отразява в снимките „всекидневния живот“, като в основата на творческият му процес е навик създаден още когато е бил малък. Той описва: "Всяка привечер седях с баба ми на прага за час, и наблюдавах улицата и минувачите, като се опитвах да разкрия историята им. Без да разменяме и дума между нас, ние имахме абсолютно комуникация. Този младежки навик ме насочи към фотографията". Петрос Коджабасис се определя, като „уличен фотограф“, защото снима без подготовка, направо по улиците и после в пълно единение, дълго и старателно изработва фото графиките.   Предлагаме ви подбор на пленителни и незабравими женски образи от всекидневието, запечатани от камерата на талантливия фотограф.

На 21 април 1967 година, "черните полковници" извършват преврат в Гърция, така се слага началото на най-кървавата хунта в Европа след Втората световна война. Хиляди комунисти и патриоти са измъчвани и убивани, други хиляди са прогонени от родината си... Най-светлите умове въстават против мракобесието: Георгиос Сеферис „това е състояние на силно вцепенение, при което всички онези духовни ценности, които успяхме да опазим с труд и агония, са на път да потънат в блатисти, застояли води. Както се знае, нещата с диктаторските режими в началото може да изглеждат лесни, но в края неизбежно чака една трагедия.” - Георгиос Сеферис През 1971 година великият гръцки поет и нобелов лауреат Георгиос Сеферис умира в Атина. Погребението му се превръща в огромна демонстрация - против диктатурата и за демокрацията Микис Теодоракис Първо забраниха музиката му, после го хвърлиха в затвора, след това го интернираха и изолираха в концентрационни лагери, накрая го прогониха от ро...

На Гео Милев Той обичаше света, но бе с едно око – виждаше половината ден син, половината черен. А той искаше целият ден да бъде син, целият свят да бъде светъл – всеки човек да има своята усмивка и своя декар лазур всред всяка нощ.  Беше едноок. Не искаше да огорчава близките си и носеше в празната си орбита изкуствено око – тънко изписано, синьо, защото искаше целият ден да бъде син – едно око грижливо, обърнато към празнотата, което страдаше за празните ръце, за празните стомаси, за черната празнота в очите на хората. Той искаше целият живот да бъде ясносин. Това око се взираше и различаваше всичко в нощта.  Един едноок. С име Гео Милев. Пишеше стихове. Написа „Септември“. Едноок. А виждаше с хиляди очи неправдата, забиваше като меч празното си око в гърдите на неправдата, искаше всичко да бъде синьо. Арестуваха го. Изгориха го жив. Човекът, който искаше душите ни да бъдат лазурно-сини. Изгориха го. Но окото му не изгоря. Остана като ка...

човеколюбец и комунист, патриот и борец за мир, гръцки писател, роден и отрасъл в България! Откъс от "Диктаторите" И най-буйното въображение е неспособно да създаде такива човешки типове като римските императори и да измисли толкова мерзости, каквито те са извършили през живота си.  Тези мрачни страници на древния свят се дължат, разбира се, на системата - съсредоточаване абсолютна власт в ръцете на един човек. И все пак не този един е виновникът. Той е бил избраник на войската - и по-точно, на дворцовата гвардия. Следователно империята била всъщност власт на военните, тъй като войската качвала и сваляла „пожизнените“ диктатори, защото в основата си и по произхода си императорската институция била пожизнена диктатура, а диктатурата - премахването на всяка друга власт и безконтролното упражняване на властта от една личност.  Тази система е била поддържана от господствуващата класа, която използувала положението, и от покварената духовно и нравствено тълпа, к...