Публикации

Показват се публикации от Юни, 2020

Руснакът иска ли война

Изображение
Паметник „Мъжество“ в Брестката крепост, скулптор Александър Кабалников РУСНАКЪТ ИСКА ЛИ ВОЙНА На М. Бернес Руснакът иска ли война? Попитай тази тишина, захлупила поля, гори и във брезите що се крий, попитай война, паднал в бой... и ако той, и ако той мълчи, попитай му сина: руснакът иска ли война. Единствено за роден кът войникът ли намери смърт или на север и на юг спокоен сън да има тук и под най-мирния акорд да спиш, Париж, да спиш, Ню Йорк? И нека каже ти съня руснакът иска ли война. Воювахме преди - до смърт. Не искаме и този път момчетата да падат в бой, за да запазят края свой. Попитай майките добри, жените, нашите сестри... Дано усетиш светлина: руснакът иска ли война. Евгени Евтушенко Превод: Живодар Душков БАЛАДА ЗА МОМИЧЕТАТА - ЗЕНИТЧИЦИ С години спомените ни бледнеят, сърцето неведнъж натам летя… Момичета - войници в батарея, на осемнайсет - старшата от тях. Бретон небрежен над очите хитри, далече са война и смърт, и мъст… А танкове настъпваха към Химки. Ония същите. Със ч

9 юни – начало на монархофашисткия погром над България

Изображение
„Клаха народа, както и турчин не го е клал“ – Антон Страшимиров "Разбира се, имаше изстъпления, но намушквайки на щикове комунистите, нашите войници предпазваха вас от голямата опасност. Възстановявайки реда, ние дадохме възможност на европейските капиталисти да изпращат своите капитали при пълна сигурност в нашата страна." – Александър Цанков. Цанков показва отрязаната глава на Александър Стамболийски в Народно събрание, карикатура на Илия Бешков. (зад която стои истинско събитие) 9 ЮНИ Навършиха се 20 години от деветоюнския преврат. Това беше първият и най-тежък удар, който обединените сили на реакцията, като използуваха армията, нанесоха на свободите и жизнените интереси на трудещите се у нас. Днес за никого не е тайна, че 9 юни всъщност беше удар срещу целия български народ, че той разчисти пътя на монархо-фашистката диктатура и подготви най-голямото предателство срещу свободата и независимостта на България, от последствията на което страда сега нашият народ. За противона

Високи сини планини – Младен Исаев

Изображение
ВИСОКИ СИНИ ПЛАНИНИ Високи, сини планини, реки и златни равнини, небе по-нежно от коприна — това е моята родина! Обичам те, земя голяма, тъй, както си обичам мама, тук мила ми е всяка птица и всяка мъничка тревица. Обичам българските думи, що слушам по поля и друми, обичам хубавите песни и приказките ни чудесни. Когато гледам планините и слушам да шумят реките, в шума на Рила и Пирина аз чувам моята Родина. Младен Исаев ЛЮБОВ Ние тръгнахме като изгрели две слънца. Накъде? Все едно. Беше наша земята, ние - нейни деца. И когато зли облаци скриха и земя, и небе, там звезда керванджийка твойта обич ми бе. И когато сняг бялата зима върху всяка тревичка посе, мен ме сгряваше с живия огън само твойто сърце. И когато в планинските дебри ни понесе гърмяща река, бе за мене спасително клонче само твойта ръка. Благославям аз нашата среща в тоя свят - и добър, и суров, - твойта вярност и сила, моя светла любов! Младен Исаев КЪМ ПОТОМЦИТЕ Ще дойдете на грешната земя като росата призори пречистени. Щ

Христо Ботев пред съда на „естетичните“ – първа част

Изображение
„В механата 1868”, худ. Никола Вълчев Христо Ботев пред съда на „естетичните“ (По повод критическата студия на г. Х.)      Пигмеи, вас не защитили      Ни меч, ни шлем, ни крепкий щит!                                                Гете, Фауст, ч. II    В 6,7,8 и 10 книжка на „Денница“ е поместена една критическа студия от г. Х. за Христа Ботев. Както авторът сам се признава, тая студия, както е написана, написана е „нарочно“, сир. с цел. С каква цел? От цялата студия се вижда, че г. Х. принадлежи към оная компания от „естетични“, изящни по външност, по форма, но студени егоисти по „вътрешното си кътче“, по съдържание, приснопамятни съединисти, които изгубиха топлите си местица вследствие демонстрациите в 1885 год., на 20 май, в памят на Христа Ботев. Г-н Х. не може равнодушно да си вспомни тия трагически за „естетичните“ минути. Да не бяха се случили тия демонстрации, да нямаше тоя омразен празник, може би и досега неговите „изящни“ приятели щяха да развиват от южнорумелийските директ