Публикации

Показват се публикации от Март, 2019

Живот по улиците на Лондон – Джон Томсън

Изображение
Джон Томсън (Единбург, 14 Юни 1837 - 7 Октомври 1921) е шотландски географ и фотограф, едно от първите и значими имена в социалната фотография. През 1877 г. той издава албум, озаглавен „Живот по улиците на Лондон“.

Песента на убития поет – Христо Козлев

Изображение
Илия Петров, „Партизанска песен“, 1959 година. ОЧАКВАНЕ      Ден денувам - кътища потайни,      нощ нощувам - пътища незнайни. Дните са за мен безкрайно скучни - бавно се изнизва ден след ден. В тази малка стаичка заключен мълком чакам, в мисли потопен. А навън разцъфва буйна пролет - всичко е в зеленина и цвят. Птичи песни, птичи волен полет. Слънцето изсипва благодат. Колко ми се иска да изхвръкна вън, на ведросиния простор, но докато хубаво не мръкне, няма да напусна тоз коптор. Ах, минавай, ден на тежка орис! Слънце, ускорявай своя ход! Мойто царство да настъпи скоро - тъмната и волнокрила нощ. Аз залюбих тези нощи тъмни, черен мрак кога навред цари, че се скитам докле се разсъмне, докле утрото се зазори. Че нощта е майчица закрилна, съучастник в заговора свят. Тъмнината славно ни укрива, скрива ни от дебнещия враг. "Полска мадона", Иван Милев, 1926 г. ЛЮЛЧИНА ПЕСЕН Вънка нощ е непрогледна, вятър свири, дъжд ръми, спи ми, ро

Не ругайте моята муза – Максим Горки

Изображение
„Майките. 1923-та“, Любомир Далчев НЕ РУГАЙТЕ МОЯТА МУЗА Мойта муза, с която горя, не ругайте, друг стих не лелея, не за минало песни аз пея, а за бъдното химни творя. В тези простички песнички пях и стремежи към светлото дишам. Отнесете се дружески с тях и към мен - самоукия пишещ. Нявга в моята песен звучи тиха болка и горест дълбока; може вашият дух да смегчи стон и ропот в душата самотна. Мойта муза не срещайте вий невнимателно и безучастно. В тоз живот и болнав, и нещастен пея химни за бъдните дни. Максим Горки, 1902 превод: Красимир Георгиев Литературен свят

Синдромът на БСП – Ангел Чортов

Изображение
СИНДРОМЪТ НА БСП БСП е достойна за презрение. Тя не е боева партия. Тя няма доверие в своите членове, няма доверие в себе си. Затова на най-отговорните длъжности, дори когато е имала възможност, не е издигала и не издига свои членове. Дали защото в нейните редове наистина няма достойни? Или защото е плаха, боязлива, страхува се от отговорност, и все търси да се засенчи зад някаква неутрална фигура от "гражданската квота"? Защо вместо да повери премиерския пост на някой свой член, възложи го на Орешарски? Защо в кампанията за президент вместо някой член на Висшия съвет на БСП, издигна Румен Радев? Защо по време на предишните избори за евродепутати, вместо да издигне за водач на листата си член на БСП, издигна Ивайло Калфин, а за предстоящите евроизбори издига Елена Йончева? Защо Елена Йончева не е член на БСП? Възможни са две обяснения. Първото е, че защото не иска. А защо да не иска - дали защото не споделя програмата на БСП, или защото се страх

Предупреждение – Толис Никифорос

Изображение
Завързаният дух, Янис Царухис, 1965 година. Предупреждение кръвта по влажните стени на сутерените кръвта по протритата бяла риза кръвта която остава червена виното от последното причастие виното с цвят несменяем никога виното опияняващо слънцето гласът който ни вдига сред пустите улици гласът който срича вечно същата дума гласът който отказва да мълчи са оръжията ми и тези стихове стихове които обгарят пръстите стихове които обещават бъдеще Толис Никифорос  в превод на Марин Жечев и Михаил Берберов. Арест на тремата комунисти, Янис Царухис, 1944 година. Толис Никифорос  е гръцки поет, е роден на 14.11.1938 г. в Солун. Родителите му са бежанци. Завършил е колеж през 1957 г., учи в продължение на две години в юридическия факултет на Университетa в Солун. Завършва бизнес администрация. Работи като банков чиновник и преводач в Солун, Атина и Лондон. Участва активно в политическия живот на страната, по време на хунтата е в изгнание. Творчеството му се отличава с борческото си и с

Съдбата на българските евреи 1941-1944 година

Изображение
Снимката е от архива на артиста Лео Конфорти, който е бил затворен в този трудов лагер. 28 май 1943 г. ПРОТИВОЕВРЕЙСКИ ИЗЯВЛЕНИЯ НА ГАБРОВСКИ Клеветническите и провокаторски изявления против евреите на палача Петър Габровски предизвикват най-голяма погнуса всред честното, неподкупно обществено мнение, всред най-широките кръгове на българския народ. Гестаповският полицейски министър в правителството на цар Борис—Филов е достоен ученик и последовател на хитлеристките подпалвачи на райхстага, на хитлеристката шайка от палачи, детеубийци, главорези и пладнешки разбойници. Колкото думи е казал Петър Габровски — толкова лъжи, клевети и провокации против мирното еврейско население в България. Вършеното от Габровски ново нечувано престъпление с изгонването на евреите от София било продиктувано от интересите на народа! За интересите на народа има безсрамието да говори един от главатарите и главорезите на хищническата шайка, която днес граби и изморява от глад народа и децата н

Конго, деца с мачете

Демократична република Конго. Пред съборетините в района Нзанза в град Матади, бледнеят дори бразилските бордей. За да се нахранят, местните юноши се занимават с кражба и грабеж. „ Аз се боя само от Бог и затвора“, – казва Шинарам, главатар на една младежка банда, влизаща в групировката „Дяволи“. Тези банди тук ги наричат „кулуни“. Техните членове ходят с мачете и не се притесняват да убият човек. Но и полицията не се церемони с тях – по време на рейд често ги разстрелва. Въобще, в Матади от древността се занимават с добив и обработка на камък. Но работата е малко и тя не устройва кулуни. На тях просто им се иска да забогатеят и отидат там, където има цивилизация. А засега от цивилизацията тук е само моста през река Конго, който са построили японците... Филмът е на руски и английски. https://doc.rt.com/filmy/kongo-deti-s-machete1/