Публикации

Показват се публикации от юли, 2016

Асен Разцветников - три стихотворения

Изображение
В минути на погром или победа, на размисъл, на грижа, на беда душата на Разцветников ни гледа с очите на магическа звезда. Матей Шопкин Безсмъртни Още димят незагаснали клади, ножът все още е остър и стръвен — още над мъртвите степи припадат дни на безумства и нощи на кърви. Но — обгорени със въглен и пламък, пили възторзи и черна невера, ние отново издигаме рамо и градовете отново треперат. Мишците ни са твърди и здрави, плещите — камък и черна земя са! Ний сме безсмъртните мургави мравки, ний сме милярдната жилава маса! Ний ще преминем могъщи и горди през трапища и гробове безкръстни — и, разрушили железните порти, ний забранения плод ще откъснем! Не виждам разум Не виждам разум в тоя свят. Не знам защо си ме изпратил, не знам кому дойдох да кажа как теменугите ухаят и твоето небе синей. И тъй е тъмна твойта воля, и тъй с десница ти отнемаш това, що дал си ми с левица, че в тая безпределна вечер аз мълком спирам и се питам: не си

Васил Коларов - Реформи или революция

Изображение
Васил Коларов, скулптура от Митьо Солаков Другари и другарки! Войната се свърши, трябва да се ликвидира с нея. Ние сме в периода на ликвидацията. Буржоазията е компрометирана. Всички нейни държавни институти са разклатени издъно. Престижът на буржоазните партии е изгубен, той трябва да се възстанови. Народът е възбуден, опасно е съприкосновението с него – той трябва да се успокои. За тая цел буржоазията прибягва към ред спасителни методи.  Нейната програма е програма на „мир и спокойствие"... – „Бъдете мирни и спокойни; гладни ли сте, жадни ли сте – гладувайте в мълчание, умирайте без ропот; нито гък, нито звук от вашите души: тъй ще засвидетелствувате патриотизма си към отечеството." За осъществяването на тази програма на „ред", на „мир" и „спокойствие" буржоазията вика за помощ „левите" – земледелци, радикали и широки. Те имали някакъв престиж още пред народа, те не били достатъчно компрометирани, те имали още лице да излязнат пред народната маса

За свободата на Испания

Изображение
"Герника", Пабло Пикасо, 1937г. Герника е малко испанско градче, унищожено от бомбардировка на немската авиация по желание на генерал Франко през април 1937г. Над 2 000 невинни жертви. Малага Смъртта влиза и излиза от кръчмата. По друмите дълбоки на китарата черни коне минават и зловещи хора. И дъхтят на сол и на женска кръв трескавите туберози на брега. Смъртта влиза и излиза; излиза и влиза в кръчмата смъртта. Федерико Гарсия Лорка На 17 юни 1936г. група военни в Испания, организират метеж срещу законно избраното правителство на Народния фронт, подкрепени са от немска авиация и 150 хиляди италиански легионери. Испанските работници и селяни се организират в републиканска гвардия за защита на свободата и справедливостта. В тяхна подкрепа от цял свят се събират 42 хиляди доброволци в Интернационалните бригади, сред които са и 200 българи. На 1 април 1939г. е установена фашистката диктатура на генерал Франко продължила 36 години.

Полетът на кондора - Рубен Дарио

Изображение
Полетът на кондора - латиноамерикански творци Давид Сикейрос, " Демокрацията разкъсва своите окови ", 1934г. С тази публикация посветена на Рубен Дарио, "Червеният ездач" започва поредица, в която ще представи най-ярките творци и верни синове на Латинска Америка, борци за свобода и справедливост редом до своя народ. Балада Всички велики мъже на Латинска Америка са загинали много млади – Симон Боливар (1783–1830), Панчо Виля (1877-1923), Емилио Сапато (1879–1919), Хосе Марти (1853–1895), Аугусто Сандино (1895–1934), Ернесто Че Гевара (1928–1967) и хиляди други верни синове на тази героична земя... Плаче луната – скръбна невеста, жали своите мъртви мъже... Лягат в тревата млади левенти – орли с прогорени криле... Никне тревата – гриви зелени, пие сила от лудите им сърца... Рият конете им с гневни копита, молят – „Възкреси ги, Луна!...“ Тръпне земята – чудото става, с вятъра пак препускат луди коне... От векове винаги

Ода за Димитров - Ангел Чортов

Изображение
Ода за Димитров Моя малка страна, страна на титани! Ти, която Раковски и Левски, Бенковски и Ботев роди! Колко още герои, по дух и по сила по-високи от Пирин и Рила, си родила, Българийо, ти! И над всички - един исполин, който цялото земно кълбо озари със могъщо сияние! Вожд по заложби и вожд по възможности! Силен като вулкан! Сам - очи в очи с безочието! Сам - един на един с многобройния враг! С бандитизма лице в лице! Той, във фантастичен двубой, надви над фашисткия звяр! Девет години кръстосва България Апостолът на свободата! Двайсет години - като апостол, Димитров обикаля страната! Враг на всяко униние! Чужд на всеки покой! Всеки ден, всеки час, всяка секунда той беше герой! Там, където е рискът! Където кипи и ври! Там, където от сблъсъка скачат искри! В стачки, в митинги, с открито лице - вечно начело! Не е имало в лъвско сърце толкова смелост! С обикновените хора - сърдечен! С господарите - дързък и горд! Като смерч ги

Искаме да го видим

Изображение
Той жив е! Към велики бъднини със нас ще бъде в гордия ни поход Залезе той във земните си дни, но грей могъщо в нашата епоха. Н. Фурнаджиев Никога в театралния салон на пристанищния град не се е събирал такъв народ. Потоци от хора се сринаха по улиците към театъра и задръстиха салона. Един час преди започването на представлението всички места бяха заети. Удари вторият звънец. Портиерът с мъка притвори двете крила на голямата входна врата (отвън напираха) и завъртя ключа. Насядалите с напрегнато внимание следяха как се изтегля нагоре желязната завеса. Под ложите, покрай стените и по средищната пътека се тълпяха стотици правостоящи: заводски и пристанищни работници, моряци, рибари, летовници от многолюдните домове за отдих и култура, накацали като бели патици покрай златистите пясъци на черноморския бряг. Директорът на столичния Народен театър влезе в ложата и с тревога огледа набъкания салон. Среща на Георги Димитров с деца. - Ще съборят театъра! - рече той и впери очи над