Асен Разцветников - три стихотворения
В минути на погром или победа, на размисъл, на грижа, на беда душата на Разцветников ни гледа с очите на магическа звезда. Матей Шопкин Безсмъртни Още димят незагаснали клади, ножът все още е остър и стръвен — още над мъртвите степи припадат дни на безумства и нощи на кърви. Но — обгорени със въглен и пламък, пили възторзи и черна невера, ние отново издигаме рамо и градовете отново треперат. Мишците ни са твърди и здрави, плещите — камък и черна земя са! Ний сме безсмъртните мургави мравки, ний сме милярдната жилава маса! Ний ще преминем могъщи и горди през трапища и гробове безкръстни — и, разрушили железните порти, ний забранения плод ще откъснем! Не виждам разум Не виждам разум в тоя свят. Не знам защо си ме изпратил, не знам кому дойдох да кажа как теменугите ухаят и твоето небе синей. И тъй е тъмна твойта воля, и тъй с десница ти отнемаш това, що дал си ми с левица, че в тая безпределна вечер аз мълком спирам и се питам: не си ...