Криза - Диана Костадинова
Стихотворение за това, как топлият вятър на промяната постепенно охлади възторгът от нея, докато хората чакаха ноември да стане май. фотограф Петрос Коджабасис В завода скоро там, където хората игнорираха умората и работеха от зори до здрач за чуждестранния предприемач, там наскоро хората се скупчиха на стълбите. Упорити и безмълвни, скапани от бачкане, без пари за “харчене’ и поискаха заплата. Справедливо отговаряща на количеството работа, давана от тях. Както се заплаща справедливо даже твърде щедро и труда на депутатите. Кратко продължи мълчанието и затракаха поточни линии, менгемета преси и компресори веднага след събранието. От зори до здрач. за чуждестранния предприемач. Хората мълчаха за събранието… Аз, за тази стачка, разбрах след дни от Цена – другата чистачка. Цена – бившата строителна предприемачка. която заради мъжа си бачкаше. Сън не хващал с нескончаемите си тревоги и постоянно с бизнеса зает накрая “хванал” диабет. Да. В завод...