Червеният ездач

Христо Смирненски худ. Иван Христов Северния Спартак От нишките на свойте мъки тежки изтъках твърдата си броня аз. А моят меч е сноп души човешки, калени в пламъка на сетни грешки и в мъдростта на свойта първа власт. По стръмните пътеки на борбата вървя обгърнат с пламъци и гръм; пламти под моите нозе земята и в устрема на свойта ярост свята — стихийно величав и властен съм. Аз — жалкий роб на кървави арени — издигам своя меч несъкрушим и братята ми идат разярени, и бурята разраства се край мене, за да се втурне в дверите на Рим. Напразно ме посрещат легиони! Всуе преграждате вий моя път! Върху купчинката на златни брони ще хвърля аз железни милиони и огъня на мойта робска гръд. И с вихрите на тия снежни степи, ще ви разпръсна властен и сърдит, ще ви разпръсна немощни и слепи, защото мечът ми е мълнии свирепи, защото слънцето е моя щит! 1921 Нотата на Чичерин Към нотите ний нямаме охота и пеем по народен глас, а болшевиките изпратили с

Брезовските овчари Златю Бояджиев, 1941г. Семеен портрет Златю Бояджиев, 1941г. Жътва Златю Бояджиев, 1942г. На нивата Златю Бояджиев, 1942г. Свинарка Златю Бояджиев, 1945г. Мини Перник Златю Бояджиев, 1945г. Портрет на малко момиче Златю Бояджиев, 1957г. Майката и бащата на художника Златю Бояджиев Трактористи Златю Бояджиев Овчари Златю Бояджиев Говедари Златю Бояджиев Нестинарски танц Златю Бояджиев Две сватби и Свинар Златю Бояджиев  Златю Георгиев Бояджиев - живописец, народен художник (1962г.), герой на социалистическия труд (1967г.). Роден на 22.Х.1903г. в Брезово, Пловдивска област. Починал на 2.II.1976г. в Пловдив. Завършва в 1932г. живопис в Художествената академия в София при проф. Цено Тодоров. Златю Бояджиев работи в областта на фигуралната композиция, портрета и пейзажа. Творчеството му обхваща два основни творчески периода. Първият трае до 1951г., когато художника заболява тежко и временно пре

Героичната съпротива на Салвадор Алиенде в последните часове от живота му. През есента на 1973 година само за няколко дни - между 11 и 15 септември - Чили загуби трима най-обичани свои синове. Те бяха президентът Салвадор Алиенде, поетът Пабло Неруда и певецът с китара Виктор Хара. Последните фотографии на Салвадор Алиенде достигнаха до нас. Видяхме го с каска на главата, с автоматична пушка в ръце, а също така и с президентската лента на гърдите, но вече мъртъв, поставен в троноподобното кресло от защитниците на двореца “Ла Монеда” като някакъв символ. Вероятно когато военните влизат най-после в откъртените от бомби и куршуми зали, тях ги посреща единственият останал на поста си - Народният президент Салвадор Алиенде с петна от собствената си кръв по копринената лента на властта. Пабло Неруда угасна в дома си в Исла Негра. Чили бе вече с пребити от приклади уста и погребението му бе мълчаливо. Най-великият поет от тихоокеанското крайбрежие бе заровен набързо и в страшна

"Ето преведеното на български стихотворение на Владимир Маяковски, което президентката на Бразилия Дилма Русев рецитира след отстраняването й" - Борис Борисов Какво пък! С очи невинни страниците премигват в смут... От всички земни граници дъхти барут. Които сме над двадесет, растяхме в огнен дим. Живеем рядко в радости, но стига да скърбим. Залива ни историята. Заплахи и война ще срежем, както корабът прорязва с кил вълна. Владимир Маяковски, 1927г. Превод: Борис Борисов Ну, что ж! Раскрыл я                  с тихим шорохом глаза страниц… И потянуло                 порохом от всех границ. Не вновь,                    которым за́ двадцать, в грозе расти. Нам не с чего                  радоваться, но нечего                  грустить. Бурна вода истории. Угрозы             и войну мы взрежем                  на просторе, как режет            киль волну.

Скъпи творци, съмишленици и приятели, изминаха 4 години от вечерта на 8 септември, когато първите публикации на "Червеният ездач" извисиха глас за един по-справедлив и човечен свят чрез творбите на съвременни и от минали поколения автори. Благодарим Ви за участието с произведения на вашето изкуство, съпричастност и приятелска подкрепа за нашия общ принос към българската култура и опита да сме коректив на съвременното общество. Започваме петата година с достойнството на свършеното, богатството от съмишленици и с устрема към хоризонта на нов свят! Почетен знак на "Червеният ездач" За високи художествени резултати, дейно сътрудничество и във връзка с четвъртата годишнина на "Червеният ездач" се връчват следните почетни знаци на: Ружа Велчева за цялостно творчество в социалния жанр; Живодар Душков за статии, поетично творчество и преводи; Барис Борисав за поетично творчество и преводи; Генка Богданова за стихове посветени на Пеньо Пенев и

В памет на всички смели и свободолюбиви българи изправили се срещу фашизма и социалната несправедливост. Вечна слава! Ще строим завод Ще строим завод, огромен завод, със яки       бетонни стени! Мъже и жени, народ, ще строим завод за живота! Децата ни мрат в отровната смрад, без слънце, в задушни коптори. Светът е затвор. Мъже и жени, народ, ни крачка назад! Ще строим завод за живота! Децата ни мрат в задушната смрад със жадни за слънце очи. А ние? – Бездушно превиваме врат и мълчиме, позорно мълчим. Прокарахме мрежи и в тях укротена тече, да, нашата кръв преминава          в проводните мрежи                           и движи живота а той ни помита,                влече и ние го гледаме                с тъпа, наивна                            небрежност. Със нокти дълбахме скалите.              В гранита                       тунели пробихме. Опасахме с релси земята,                       в недрата й всичко открихме. Антени замрежват