Гюстав Курбе - Срещу голямата стена, готова да рухне
Погребение в Орнан, Гюстав Курбе, 1850 г. В нашето общество, излято по калъпа на Наполион, си длъжен да приемеш без възражение посочения ти полк, военния устав и дисциплината. Подобно на войниците, и живописците си имат свой казарми и генералите им се наричат академици. Дезертьора Курбе иска да рисува по своему, да рисува това, което вижда, да рисува живи хора, а не мъртъвци. И ето че той стига неизбежно до затвора, до изгнанието, до невзрачен край далеч от родината. Автопортрет, Гюстав Курбе, 1871-2 г. Изстрелите с пистолет срещу традицията, дори когато дръжката на пистолета е четка за живопис, смущават спокойствието или раболепието на мазачите на картини, на подмазвачите пред министри. Това гневи и независимите (художници), които - достойни пред хората - са малодушни пред лицето на теориите. Ако Дьолакроа беше жив, би ли спасил Курбе от разстрел, ако Курбе с шумния си смях би го закачил за изписания потон на Лувър, за фреските в "Сен Сюлпис" и за "Влизане...