Публикации

Показват се публикации от Декември, 2019

Зимни вечери – Христо Смирненски

Изображение
Като черна гробница и тая вечер пуст и мрачен е градът; тъпо стъпките отекват надалече и в тъмата се топят. Глъхнат оградите, зловещо гледа всяка с жълти стъклени очи, оскрежената топола — призрак сякаш — в сивата мъгла стърчи. Странни струни са изопнатите жици, посребрени с тънък пух, и снегът, поръсен с бисерни искрици, хрупка с вопъл зъл и глух. А в мъглата — през безплътните и мрежи — мълком гаснеща от скръб, младата луна незнаен път бележи с тънкия си огнен сърп. Вървя край смълчаните хижи, в море непрогледна мъгла, и вечната бедност и грижа ме гледат през мътни стъкла. В стъклата с десница незрима, под ледния дъх на нощта, чертала е бялата зима неземни сребристи цветя. Но ето къщурка позната; в прозореца детска глава; и грубо гърмят в тишината пияни хрипливи слова. Завърнал се в къщи — безхлебен, пиян пак — бащата ругай: и своя живот непотребен, и своята мъка без край. Завесата мръсна, продрана, и едър мъглив силует размахва ръцете

Силезийските тъкачи – Хайнрих Хайне

Изображение
Хайнрих Хайне СИЛЕЗИЙСКИТЕ ТЪКАЧИ Без сълзи в очите си, мрачни, зловещи седят те на стана и зъбите блещят: „Германийо, твоя мъртвешки саван с проклятие тройно на нашия стан тъчем ний, тъчем! Проклет да е господ, комуто се молим във зимния мраз и във глад, и в неволи! Напразно очаквахме по-светъл ден, той с гавра отвърна и с присмех студен - тъчем ний, тъчем! Проклет да е царят на тез богаташи, когото не трогнаха мъките наши; изтръгнал из джоба ни всеки петак, досъщ като псета разстрелва ни пак - тъчем ний, тъчем! Проклета и тази родина, която със срам и позор си покрива главата, в която погазват цветята без жал, а червеи крепнат във смрад и във кал - тъчем ний, тъчем! Совалката бърза и станът гърми, тъчем ние денем и в нощни тъми; Германийо, твоя мъртвешки саван с проклятие тройно на нашия стан тъчем ний, тъчем!“

Революцията означава грамотност.

Изображение
През 1919 година съветското правителство провежда кампания за ликвидиране на неграмотността, влязла в историята като „ЛИКБЕЗ“. Цел на тази политика е била да обучи на четене и писане населението от всички възрасти, като особено внимание се отделя на подготовката на учители. Откриват се училища за пълнолетни, в предприятията се създават „ликвидационни пунктове“, където младите работници се обучавали в седеммесечни курсове. Трудовите училища за деца започват да работят по експериментални програми. През 1927 година в СССР се въвежда единна учебна програма. Особено внимание се отделя на изучаването на руски език и езика на националната република. Задължителен предмет за дълги години става краснописа. От 1930 година всички деца са задължени да посещават четиригодишни училища, а по-късно и седемгодишни. Като резултат, съгласно преброяването от 1939 година в СССР са грамотни 87% от населението. Пушкин Русия — мрак. Русия — гнет. Неразорана целина. Вертеп. Свирепа тишина. На север —

Почетен знак на „Червеният ездач“ – 2019 година

Изображение
ПОЧЕТЕН ЗНАК НА „ЧЕРВЕНИЯТ ЕЗДАЧ“ – 2019 ГОДИНА За дебют в творческата инициатива „Съвременни творци в социалния жанр“ и във връзка със седмата годишнина на "Червеният ездач" се връчва на: Кольо Колев и Габриела Панова Честито! -------------- С почетен знак на „Червеният ездач“ до сега са удостоени: 2018 година: Колектив създал документалния филм „ДОНБАСКА ПРОЛЕТ“ – автор: Екатерина Митринова; оператор: Цветомир Гетов; сценарий: Александър Николов; монтаж: Стефан Петров; превод: Георги Станчев, субтитри: Даниела Пенкова – за творческа доблест. 2017 година: Електронно издание „Литературен свят“ – за принос към българската култура. Стоян Вълев (посмъртно) – за цялостно творчество. Ангел Чортов – за цялостно творчество 2016 година: Ружа Велчева за цялостно творчество в социалния жанр; Живодар Душков за статии, поетично творчество и преводи; Борис Борисов за поетично творчество и преводи; Генка Богданова за стихове посветени на Пеньо Пенев и преводи; Мирослав Моновски за графичен