Червеният ездач

На Пеньо Пенев Ти си жив, като светъл символ на съзидателно време, българин млад, с поетичен талант, и мечти големи. Ти си жив, като пример, като съвест и упрек суров! Има те в твоите стихове – като вик, песен и зов! Твоят дух е вграден на Димитровград под темелите и не ще успеят нито „ красивите“, ни „преуспелите“, да го изтръгнат от там, да го обрекат на забрава! Написаното от теб и построеното, навеки остава! Генка Богданова

Знак на инициативата - дарение от художника Мирослав Моновски Ние сме български творци, активисти и граждани обединени от преклонение пред националната памет, отхвърлящи забравата и подмяната на родната култура, възхитени от жизнеутвърждаващия гений и пример на поета Пеньо Пенев. Призоваваме Ви, да се присъедините към „Памет за Пеньо Пенев“. Призоваваме Ви, заедно с нас да разпространявате творчеството му, негови снимки, спомени, статии и собствени произведения посветени на незабравимия народен поет. Като си даваме ясна сметка за съзидателния и човеколюбив дух в поезията на Пеньо Пенев, настояваме и считаме себе си за неделима част от начинания и решения за връщане на поета с ватенката - Пеньо Пенев в учебните програми. „Не се гаси туй що не гасне!“ Пеньо Пенев Ние от Димитровграда Мирослав Моновски Графичен знак на инициативата Георги Ангелов Пеньо Пенев   Ружа Велчева Закъснял реквием Димитровградско настроение   Спомен от Димитровград, ма...

Горните етажи Какво историята ще им разкаже - умряха първите, не помнят новите... Не щат да знаят горните етажи кога и как са се наливали основите. Борис Борисов

"Паралелката от първия ми преподавателски випуск на Техникум по дървообработване и вътрешна архитектура носеше името на Пеньо Пенев. Някои от снимките са в албума, който е подарен на учениците ми от Музей "Пеньо Пенев" в Димитровград, а други отразяват моменти от живота на моя клас." Александрина Шаханова Албум подарен от Музей "Пеньо Пенев" в Димитровград Дълги години съм преподавала в гимназиалния курс поезията на Пеньо Пенев и знам колко много го обичаха моите ученици. И не само за да угодят на класната си ръководителка, която им преподава литература и която знае почти всички стихове на Пеньо Пенев наизуст, но защото се вълнуваха от поезията му, избраха за свой патрон на класа Поета с ватенката. През първите дни от пролетната ваканция на 1969 година, по повод 10 години от смъртта на Пеньо Пенев, учениците ми, заедно със заместник-класния ръководител (аз не можех да пътувам до Димитровград, защото синът ми се роди на 4 април същата година), пос...

С приятели и колеги често разговаряме за човека и поета Пеньо Пенев и неговата поезия. С него се познавахме от времето, когато бяхме студенти. В нашия Висш селскостопански институт „Георги Димитров” имахме литературен кръжок. На литературните ни сбирки по един път в седмицата идваха Пеньо Пенев и поетът Найден Вълчев. Беше ни приятно и с единия, и с другия. Пеньо беше с особен характер, имаше някакво буйство в него, беше неудържим. Който го е слушал на литературните рецитали, си спомня тези негови избухвания. За мене той не е догматичен, а съвременен, модерен поет, който за кратко време се утвърди именно с новаторския си поетичен стил. И с едно собствено виждане, самобитност и мъжество. Ето откъс от поемата му „Дни на проверка”: Кой? Враговете ни? Как хитро се преструват! С ласкателство коварно те ще те тешат. Когато сам останеш, уж въздишките ти чуват, когато затъжиш, уж двойно с теб тъжат. С тревогите ти лицемерно се тревожат и после в зла интрига ще те оплетат... Слушал съм...

За кого бие барабана Не мечтая безсмъртие и пътища леки, а ватенка топла за зимния ден. Безсмъртно нека остане навеки, построеното тук от мен ! ... Пеньо Пенев Когато през есента на 1949г. във вестник “Литературен фронт” се появява първото публикувано стихотворение на Пеньо Пенев, все още никой не е чувал за деветнайсетгодишния поет. Но стихотворението му се откроява от другите с широкия размах, с мъжествени си патос и разкрепостената художествена фантазия на твореца. В своите стихове той пресъздава много талантливо първите години след 9 септември 1944г., времето на ентусиазираните младежки бригади и на смелите мечти за възхода на родината. Цялата страна е обхваната от кипеж и прилича на една огромна строителна площадка, която ражда чудесна атмосфера за писане на поезия. Пеньо Пенев още с първите си поетични опити установява хармония между собствените си изживявания и времето , в което живее. Неуспял да попадне в планините на Гърция, където се води партизанска война, той заминава...

Димитровград К 80-летию Пеньо Пенева, Великого Поэта-Трибуна Болгарии. Димитровград-дитя СОЦИАЛИЗМА, Где светлых улиц льётся водопад, Где Пеньо Пенев песни пел ОТЧИЗНЕ, Ей посвятив своих стихов каскад. Димитровград - широкие аллеи, Домов просторных череда рядов. О них слагал стихи, душой болея, ПОЭТ ЭПОХИ, не жалея слов. Димитровград, где жил, любя, страдая Простой по виду мудрый человек. Где над главой его кружилась стая Отнявших у него двадцатый век... Димитровград, где злобные мерзавцы Старались в грязь ПОЭЗИЮ втоптать, Наградой стал ему венец страдальца, И горько плакала о нём Отчизна-Мать. Димитровград, где солнышко сияет Омыл дождями давние грехи. Сегодня здесь Поэта прославляют, За мужество, за гордость, за стихи. Димитровград с годами молодеет, Незримо Пеньо Пенев здесь творит. Он уходил, о Родине жалея, Хотя и был он Родиной убит! Поэт, переводчик, журналист - Ольга Мальцева-Арзиани, 02.04.2010г. Димитровград По повод 80-годишнина...

Пеньо Пенев в очите на чуждестранния журналист Автор: Ольга Мальцева – Арзиани – поет и журналист от Русия Превод от руски език : Генка Богданова Някъде нещо някой чел… Някой за това с някого нещо говорил…Някога на някого за това са разказвали… Ето и всички сведения, които има чужденецът за великият български поет на ХХ Пеньо Пенев. А е жалко! Колкото по-отблизо се запознаеш с лириката на поета, толкова по-близък ти става той. А проникновените слова на поета, пронизани от тъгата и горчивината, която изпитват неразбраните, все по-силно се врязват в паметта и тревожат душата… Отварям напосоки сборникът със стихове. Стихотворението е «Епоха». струва ми се, че сега чувам думите на поета, възхваляващ своето време. Но се сблъсквам и с ужаса на неговата лична драма. "С мръсни пръсти                мерзавец                   ...

Помним те, поете! На Пеньо Пенев Да го забравим? Това е невъзможно? Поетът беше син на народа велик. Сърцето му биеше гордо, тревожно, а перото му остро бе пламък и щик.  Към нас той проправяше с думи пътеки, духът му остана във строфи ярки вграден. Димитровград ще ни напомня навеки - за поета с ватенка, певец вдъхновен. Денем строеше, а нощем възпяваше, на човека свободен мечтите, труда. На България верен Пеньо оставаше, пееше страстно за мир, любов, свобода. Дали го забравихме? Не! Невъзможно! Черпим вяра и сила от него и днес. В днешното време, смутно, трудно, тревожно, поета е нужен на народа злочест. Генка Богданова Стихотворението участва в Международния конкурс за поетични преводи, посветен на Пеньо Пенев.

От бележник на Пеньо Пенев ПЕНЬО ПЕНЕВ Безсилни са – и с шум, и с тишина – да осквернят надгробната ти плоча. Те цял живот с измислена вина в гърба ти се прицелваха нарочно. Но как е жалка липсата на срам, когато вече живия го няма – фалшива музика от глухоням, бездарен послепис към чужда драма. Георги Ангелов От бележник на Пеньо Пенев

Ние от Димитровград худ. Борис Ангелушев Помниш ли ?... Беше наскоро. Влакът ни носеше през Тракия. В купето до прозореца, подпряла брадичка с малките си юмручета, седеше Павлина - работничка от Химкомбината. Някаква стара женица, приказлива и добродушна, стискаше в полата си шарена бохча и току ни поглеждаше. - Отивате си, а - питаше тя и не дочакала отговор, бързаше да продължи: - Тъй, тъй... Човекът не е кол, който може да се забие навсякъде... Сърце има той, сърце! Ей толкова, една шепа месо е, но без него нищо не става... Човек е като дървото: където поникне, там си корен пуска, там си расте най-добре... А вие откъде сте? - От Димитровград, бабо! - отговори и за трима ни Павлина. ...Защо тя отговори така? Нали ние и тримата не в Димировград, а другаде сме видели за първи път слънцето? Забрави ли? Седемнайсетгодишни, ние поехме на юг, ние - едно поколение, не изкачило още последния хълм на юношеството. Седемнайсетгодишни дойдохме край Марица, за...

Спомен от Димитровград, май 1969 година ...Същата година, 1969-а, два месеца по-късно, в Димитровград, стоях пред гроба на друг трагичен български поет и сълзите ми попиваха в черната земя. Месец май беше наситен с емоции и срещи. Първо в Трявна станах първият носител на наградата за поезия на името на Петко и Пенчо Славейкови за стихотворението “Разговор със страха”. На следващия ден участвахме в голямото литературно четене в Севлиево, посветено на 10 години от смъртта на Пеньо Пенев и на другия ден заминахме за Димитровград – от Габрово аз, Борис Данков и Емил Розин и от Севлиево – Димитър Васин и Пеньо Донев Пенев. С командировки за три дни от Съвета за култура. Държавните институции бяха решили да платят огромна индулгенция, дано Бог им опрости греха спрямо Пеньо Пенев!... Поети от цяла България, литератутни критици и светила от София – солидна група от Съюза на българските писатели… Приятели и почитатели, изследователи и палачи на Пеньо… Стаи в хотела за всички гости, те...

ПРИЗИВ „ПАМЕТ ЗА ПЕНЬО ПЕНЕВ“ Ние сме български творци, активисти и граждани обединени от преклонение пред националната памет, отхвърлящи забравата и подмяната на родната култура, възхитени от жизнеутвърждаващия гений и пример на поета Пеньо Пенев. Призоваваме Ви, да се присъедините към „Памет за Пеньо Пенев“. Призоваваме Ви, заедно с нас да разпространявате творчеството му, негови снимки, спомени, статии и собствени произведения посветени на незабравимия народен поет. Като си даваме ясна сметка за съзидателния и човеколюбив дух в поезията на Пеньо Пенев, настояваме и считаме себе си за неделима част от начинания и решения за връщане на поета с ватенката - Пеньо Пенев в учебните програми. „Не се гаси туй що не гасне!“ Георги Ангелов – писател, „Литературен свят“ Никола Инджов - писател Петър Загорлиев - „Червеният ездач“ Ружа Велчева - писател Борис Борисов – писател проф. Боян Дуранкев - икономист Вера Илиева - писател Дончо Дончев Гърбов - п...