Публикации

Показват се публикации от Ноември, 2014

ТВОРЦИ В СОЦИАЛНИЯ ЖАНР - АЛБЕНА ЛАТИНОВА

Изображение
Искам силна България!!! Искам силна България!!! Къде скита духът ми тогава... България!!! Това име е по-ценно и от злато! Тази любов скъсява всички разстояния! И един ден ще се върна! Да, ще се върна и ще я обичам България още повече! Ще и разкажа всеки път, който съм изминала и ми е липсвала! Ще и разкажа за всяка моя сълза,пролята за нея безвъзвратно! И ще вдишам аромата и с благослов! Ще й кажа: АЗ СЕ ВЪРНАХ! МАЙКО! БЪЛГАРИЙО!!! Албена Латинова 19.01.2014г. На остров Серифос, Гърция...тук не живее духът ми, тук съществувам! Не ми се пише... Не ми се пише за политиците безсрамни,  които ошушкаха ни толкова гадно! Не ми се пише за сродните души поети,  които чешат си езици в безброй куплети!  Не ми се пише за родина и мъртви хора,  които са предадени от зла несгода! Не ми се пише...толкова много се изписа,  че до гуша почва да ме втриса... Не ми се пише - човека само се възнася  над свои, близки, тресе се от омраза!  Не ми се пише за егоистичните

ФИЛМ: ЕНТУСИАЗЪМ - ДОНБАСКА СИМФОНИЯ

Изображение
Филма на режисьора Дзига Вертов "Ентусиазъм - Донбаска симфония" е създаден през 1930 година. Заснети са заводите и мините на Донбас, трудовия героизъм по възстановяването им, и за изпълнението  на първия петилетен план. Чарли Чаплин нарича филма "една от най-впечатляващите звукозрителни симфонии". Звучи музика на Дмитрий Шостакович и Николай Тимофеев. Целият филм в YouTube. Ентусиазъм - Донбаска симфония - Дзига Вертов (1930) във Vimeo .

СРЕЩА НА ТИТАНИ

Изображение
НА ЕДИН ПЕСИМИСТ   Пейо Яворов Да, роб е той, народа, и спи дълбоко, гробно, в безчувственост нехайна, в мълчание беззлобно      на привичен покой: окови тежки влачи и тъй смирен умира, че щастието сякаш в неволята намира,        да, брате, роб е той. Но хулна реч не казвай, недей го кле жестоко, че уж не виждал злото, когато по-дълбоко      забива нокти то - и смучи, и досмуква последната остала живителна кръв капка в снагата, всичко дала:      защо грешиш, защо? Аз зная, ти го любиш, неволника вековен, и с болка го ругаеш в копнежа си синовен,      знам твоите мечти... Че раснал си при него, че залък твърд и черен, делил си нявга с него; ала кажи, син верен,      познаваш ли го ти? Уви, да беше знаял съмненията тайни и жалбите сърдечни, и мъките безкрайни      на тоз прегърбен роб, ти в ужас би настръхнал, не клел би тъй злобливо и участта му тъмна оплакал би горчиво,      кат зинал бащин гроб. А той се мръщи ядно на