Червеният ездач

Мигел Ернандес чете стихове на площада. Да живея съм роден и докато ми пей душата, тук роден съм да погина щом и моят час удари, в изворите на народа, винаги и днес отново. Много глътки е живота, а смъртта - една едничка! "Ранена птица", Хосе Кабалеро, 1964 г. ПРЕДИ ОМРАЗАТА Не, тъмница няма за човека. Никога не ще ме вържат, не. Тоя свят от кървави вериги ми е чужд и непривично малък. Кой усмивка може да заключи? Кой може да зазида глас? Ти, далеч от мен, си тъй самотна, както съм без теб самотен аз. Ти, далеч от мен, сега усещаш в твоите прегръдки моя карцер: в твоите прегръдки, дето бие и на двамата ни свободата. Бди свободна, чувствай ме свободен. Само от любов. „Арлекин“, Пабло Пикасо УХАНИЯ За да усети как ухае карамфилът, момчето пада на колене. Карминов пламък. А ароматът преде свойте сенки червени. За да го упои цветът на портокала, момчето стъпва на кокили. Пяна от клони. А ароматът по-бял е от снежна коприна. За да почувства корените как миришат, момчето ничком с

Скултур Васка Емануилова. ЗАРАДИ ХЛЯБА Хлябът? Той е страшно нещо! Блеснал в нашите гледци, той от нас извайва вещо несравними хитреци. И предаваме, и мразим, или лазим по корем своя къшей да опазим, всеки ден да го ядем. И така докрай, додето всъщност се обезличим и за късчето проклето същността си подменим. И додето дойде време за последния ни час. Хлябът, който ний ядеме, хлябът ни изяжда нас. Андрей Германов КАК ДАНИЛА УМРЯ Сто и пет лета Данила преживя добре. Сто и шестото удари - време да се мре. Има хлебец и сланина, сит е и обут. Още барем сто години би живял без труд. Но сърцето му се свива - само гледай ти! Всички казват: да почива! Стига работи! А без работа да скиташ, то е цяла смърт. Барем да му кажат ясно: дойде ти часът! И полекичка Данила сбра дъски, тесла, взе си гвоздеи, бичкия, зъбеста пила. И кове, и му е мило! Дъските кънтят! Здраво работи Данила както всеки път! И скова ковчег чудесен, като лодка як. И отправи се Данила към далечен бряг. И лежи си във ковчега той