Едуин Маркам – Човекът с мотиката
Ескиз към „Човекът с мотиката“, Жан Франсоа Миле Човекът с мотиката Превит под тежестта на вековете, на своята мотика се подпира и взира се в земята той - с лице, което отразява пустотата на всички времена, а на гърба - понесъл бремето на целий свят. Кой го направи глух и сляп за всеки възторг и отчаяние? Безчувствен към болката? Без сянка от надежда? Безсмислен, оглупял и брат на вола? Чия ръка набръчка туй чело? Кой духна светлината в тоя мозък? Това ли е творението Боже, създадено, родено да владее над суша и море? Да надлети звездите и изтръгне нови сили от небесата? Страстно да гори - неутолимо - в жаждата за вечност? Това ли е върховний блян на Бога, пред който потъмняват вси слънца, тоз, който начертава техний път? От край до край там долу в ада няма друг по-ужасен призрак, по-охулен от сляпата световна алчност, нито по-знаменателен зарад душата, по-заплашителен за целий свят. Каква огромна пропаст между него и серафимите? Роб на труда - що са за него Платон и Плеяди? Що ...