ТВОРЦИ В СОЦИАЛНИЯ ЖАНР - МАРИЯ ИЛИЕВА
*** Пребродих тъмнината, пресякох светофари, край които празните таксита разнасят нощните надежди за шепа сребърници. Фенерите на моите простори... Въпросът е: Дали била е вечност тъмнината? Нима си закъснял фенерите на моите простори да запалиш ? Все още лутам се и шаря с длани по тухлени стени. И коридорът - сив, подобно плъх (с одрана кожа), от някого наречен време... Във този ден, когато научаваш, че си единственият жител на малката планета под звездите и шанса да се махнеш другаде си е отишъл с мъничкия принц и неговият странен кораб... А помниш ли, танцуващите по перваза стъпки на дъжда? Въвеждащи в началото на лунна увертюра, изписана с незнайни ноти? И тази приказна соната, понесла те в градините на твоето детство... Където, сред светулчени огньове си палел тъмното небе...