Червеният ездач

Портрет на Байрон в албанска носия, Томас Филипс, 1813 г. „Умрелите се будят — как да спя?      Пшеницата узря — как да не жъна? Тирани властват — как да ги търпя?      Не спя — в постелята ми сякаш тръни. Тръба звучи в слуха ми всеки ден,      отеква в мойта гръд…“ Джордж Байрон, 18 юни 1823 г. Последното писмо на Байрон Скъпи Бари, Сметката до 11 юли беше 40 541 и пр. генуезки ливри на мое име. Оттогава получих документ за кредит от господата Уеб за 60 000 генуезки ливри, които изтеглих. Но не ми казваш точно какво е положението със сметките ми. Балансът, разбира се, ще бъде възстановен от моя лондонски кореспондент, или по-точно от Дъглас Кинърд, който също така е мой агент, доверено лице, банкер и приятел, защото едно време бяхме заедно в колежа. Това е благоприятно за бизнеса, защото създава доверие или най-малкото трябва да бъде така. Надявах се, че си получил парите за яхтата от лорд Блесингтън Трябва непр...

ПЕСЕН НА БРИТАНЦИТЕ Защо, британци, се потите над земите на господари сити и пресити? Защо тъчете, в грижи оковани, разкошните одежди на тирани? Защо обличате и храните ония, които силите ви и кръвта ви пият, и сте слуги на търтеи бездарни с души жестоки и неблагодарни? Пчели на Англия, защо ковете оковите, камшиците проклети, та търтеите с тях да ви владеят и от труда ви черен да живеят? До вас не стигат радости и обич, за вас почивка няма — вий сте роби! Защо прегърбва ви животът жалък и плащате със болка всеки залък? Вий дрехи шиете, безделници ги носят; хляб месите, а братята ви просят; вий сеете, а чезне плод обилен; ковете пушки, други с тях е силен! Пак шийте дрехи, но за вас самите; месете хляб, но вий бъдете сити; пак сейте — но за вас — нивя обилни ковете пушки — вий бъдете силни! Защо се крийте в тъмните бордеи? Огледайте се, храбростта ви де е? Веригата във пламък закалена от вас — за вас, тресе се разгневена! И сякаш вий самите, к...

ПЕСЕН ЗА ЛЪДИТИТЕ Тъй както момците отвъд океана надвиха потисника гръд срещу гръд, тъй срокът настана и тук за тирана. Свалете кралете освен краля Лъд! Когато платното последно развием, совалките с ножове ще заменим. Врага ще убием, саван ще му сшием, а после с кръвта му ще го оцветим! И въпреки че е по-черна от тиня, щом буйно облее тя нашия път — Земята пустиня ще стане градина със святото семе, посято от Лъд! Джордж Байрон, 1816 „… аз гледам на работниците като на една много онеправдана група хора, жертва на представите на някои люде, обогатили се чрез дейности, които са лишили тъкачите от работа. Например чрез въвеждането на някакво ново устройство един работник извършва работа на седмина, поради което шестима са изхвърлени на улицата… Наистина, милорд, колкото и да се радваме на постиженията на техниката, която може да принася полза на човечеството, не трябва да допускаме хората да се принасят в жертва на машините. Животът и благоденствието на отрудените ...

Джон Томсън (Единбург, 14 Юни 1837 - 7 Октомври 1921) е шотландски географ и фотограф, едно от първите и значими имена в социалната фотография. През 1877 г. той издава албум, озаглавен „Живот по улиците на Лондон“.

Само преди 15 месеца повечето от нас се събрахме около този гроб, който тогава трябваше да стане последното място за успокоение на една благородна и възвишена жена. Днес отново трябва да разтворим този гроб, за да спуснем в него останките на нейния мъж. Карл Маркс беше един от онези забележителни хора, каквито се раждат малко в течение на един век. Чарлз Дарвин откри закона за развитието на органичния свят на нашата планета. Маркс откри основния закон, който определя движението и развитието на човешката история, закон толкова прост и очевиден, че е почти достатъчно да бъде формулиран, за да е сигурно признаването му. Нещо повече Маркс откри и закона, по който е създаден нашият етап на обществения строй с неговото голямо класова деление на капиталисти и наемни работници; закона, по който това общество се е организирало и се е развивало и сега така е надраснало самото себе си, че в края на краищата ще загине като всички предишни исторически фази на обществото. Тези резултати пр...

Безсмъртен дух на свободата! Джордж Байрон, художник Ф.Константинов Прометей I Титане, вечно жив, за чийто взор на смъртността терзанията тленни, в действителната им печал видени, не бяха унизителен позор, с какво ли тази жал те награди? С безмълвна горест в болните гърди, с веригата, орела и скалата, и мъката на гордия в душата, която ще притиска зъб о зъб, дори и да се задуши от скръб, та само в миг самотен да въздъхне, но тъй, че да не чуят на небето, и ще се крие в себе си, дордето гласът й най-подир без ек заглъхне. II Титане, твоят труден жребий бе борбата между воля и страдание — в безсмъртието вечно изтезание! И тъй неумолимото Небе и на Съдбата глухото тиранство, Ненавистта, която с постоянство твори в безсмислената си забава нещата, за да ги унищожава, отказаха ти даже и смъртта. Твой беше дарът клет на вечността, за който ти достоен се показа — от тебе Зевс изтръгна не молба, а само гръмотевични закани от пъкъла на живите ти рани. Ти ...