Публикации

Показват се публикации от Юли, 2017

Леярят на топове – Георг Веерт

Изображение
„На старият уралски завод“, Борис Йохансон, 1937г. Леярят на топове Роса искреше, чучулига запя над полските бразди; тогава тя, жената бедна, момчето, бедното, роди. Когато стана на шестнайсет чудесен момък, здравеняк, постъпи той в една леярна и вече не подгъна крак. Бърникаше в търбуха огнен на черната висока пещ, а после пускаше да плисне металния поток горещ. Топове лееше — ревяха те над моря и планини, превърнаха далечна Индия и Франция във съсипии. Те бълваха снаряди тежки дори над мирния Китай — британската военна слава занесоха чак в онзи край. Не спря топове дългобойни да лее нашият леяр, но попрегърби се снагата и той усети, че е стар. Не слушаха ръцете вече и бе съвсем изнемощял — тогава с други като него изхвърлиха го вън без жал. Боляха го гърдите, сякаш гърмяха вътре с рев и вой топовете, които нявга в леярната излял бе той. Но той спокойно рече: „Знайте, зли грешници, ще дойде час, топове други ще излеем, но с тях ще стреляме по вас!“ Георг Веерт Георг Веерт

За разстрелите на Никола Вапцаров – Ангел Чортов

Изображение
На 23 юли 1942 година, фашистката власт разстреля един от най-талантливите и най-интелигентния български поет – Никола Йонков Вапцаров. От четвърт век реставраторите на капитализма в България неистово се стремят да принизят личността, таланта и делото на Вапцаров. Какви ли не писания във форумите се срещат. Вапцаров, пишат те, не е членувал в Комунистическата партия и не й е симпатизирал Напротив – както сам бил написал в молбата си за помилване, неговите възгледи са били диаметрално противоположни на комунистическите. "Другарите" си го присвоиха, а се оказва, че не е членувал в БКП! Ега ти простите фашисти – да разстрелят човек, чиито възгледи са диаметрално противоположни на комунистическите! Как са могли само!  И защо са го направили? Много просто - защото не са повярвали! Защото това, което е написано в тази молба, не е истина! За всеки е ясно, че такава молба ако е имало, така написана и подписана, е било тактически ход, за да послужи на защитата за пледир

„Левски“ от Христо Смирненски

Изображение
Портрет на Васил Левски от Георги Данчов негов съратник. Левски Срещу дебелите стени на робството, градени с векове, не е достатъчен само един вихрен удар. Непрекъсната енергия, упорита работа и вседневни щурмове — и тогава пред нас не може да устои най-здравата крепост на тираните. Малцина са борците, които неуморно могат да отправят своята духовна мощ върху подкопаваната скала. Левски бе един от тях. Редом с бурния копнеж за свобода в него имаше и отмереното спокойствие на вечно бдящия борец. И от село на село, от град на град вървеше той и сплиташе огнената мрежа на бунта, в която да бъде уловено и обезсилено чудовището на тиранията. От дом на дом, от кръстопът на кръстопът спираше той и хвърляше светлите семена на свободата — пламтящи искри от сърцето си. И в черната нощ на робството и отчаянието като рубинени звезди пламваха революционните комитети. Из сбутаните селца на Балкана, из полетата на Северна България, в Тракия, чак до Скопско отиваше той и зовеше народа към

Герника

Изображение
ИЗКУСТВОТО В БИТКА С ФАШИЗМА! "Герника", Пабло Пикасо, 1937г. Картината е протест срещу бомбардировката на мирното баско селище Герника. На 26 април 1937 година авиацията на немските фашисти, съюзници на Франко в Испанската гражданската война при бомбардировка изравняват Герника със земята. Герника след бомбардировката на 26 април 1937 г. Правителството на Испанската република, поръчва на Пабло Пикасо платно за павилиона на Световното изложение в Париж през 1937 година. Пикасо приема поръчката и първоначално решава да работи над темата "Художникът и неговото ателие". След като научава за унищожителните бомбардировки над Герника, обаче той изоставя първоначалната тема - невъзможно е творецът да остане безучастен към страданието на своя народ и новата световна заплаха. Късометражния филм "Герника" от 1950 г., съчетава картината на Пикасо и поемата "Победата на Герника" от Пол Елюар. Режисьори са Алан Рене и Робарт Есен, композитор Ги

Балета „Пламъците на Париж“, посветен на Великата френска революция

Изображение
Посвещава се на Великата френска революция! Легендарния балет „Пламъците на Париж“, посветен на Великата френска революция е поставен през 1932 година и се превръща в един от най-големите успехи на съветския музикален театър. Спектакъла завладява зрителя с пресъздадената пламенна борба за свобода и лично достойнство. Спектакъла е с музика от Борис Асафиев и хореография от Василий Вайнонен, призната за ярко достижение на съветското балетно изкуство. Декорите и костюмите са създадените за премиерата през 1932 година от художника Владимир Дмитриев. https://youtu.be/HwdMQjIG_F4 Музика: Борис Асафиев Либретто: Николай Волков и Владимир Дмитриев по романа на  Феликс Гра „Марсилци“ в редакция от Михаила Мессерер Хореография: Василий Вайнонен в редакции от Михаила Мессерер Сценография и костюми: Владимир Дмитриев Балетмайстор-постановщик: Михаил Мессерер Музикален ръководител: Валерий Овсяников Реконструкция на декори и костюми: Вячеслав Окунев Художник по осветлението: Але

Алвин Тофлър – Семействата на бъдещето

Публикуваме части от книгата "Третата вълна" на основателя на футурологията, американския философ и журналист Алвин Тофлър. Книгата е издадена през 1980 година, направения анализ и изводи в нея представляват интерес и след 40 години.  Семействата на бъдещето По време на Голямата депресия от 30-те години милиони хора бяха изхвърлени от работа. Тъй като фабричните врати бяха здраво залостени за тях, мнозина изпаднаха в крайно отчаяние и чувство за вина, тяхното "Аз" се разпадаше почти без съпротива от малкият гаф на уволнението. С течение на времето започна да се гледа на безработицата по-трезво – не като резултат от леността или моралното падение на отделния човек, а като на резултат от гигантски сили, намиращи се извън контрола на индивида. Неправилното разпределение на богатството, късогледо направените инвестиции, необузданата спекула, нелепата търговска политика, неспособното правителство – тези неща причиняваха безработицата, а не личните слабости на