Публикации

Показват се публикации от Юни, 2019

Димо Василев – съвременни творци в социалния жанр

Изображение
ВИРТУАЛЕН СВЯТ Виртуални игри, виртуални прегради, виртуални пари, виртуални награди… Междузвездни войни, без кръв и паради, без окопите бойни, с убийци спокойни!... Джадаи носят надежда! Успехът лесен изглежда! Свят на груби отрано деца, със студени техно-сърца, плод на виртуална любов – чужда на природния зов! Поуки, уроци от минало тук са ненужни, излишни!... Нищо, че реално е ставало с хора-в години предишни! „Разпни го!“, „Разпни я!“... Свят с виртуална агресия, виртуални пристрастия, трета смърт, сладки мечти... С нов живот – нов гейм започни!... ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК Безкраен път безспир отваря, обърнат минути ще повтаря! Дъха ни спира в изпитания, да спомним опит, знания!... Надежда яхва и без стреме за главното не стига време, след нас потоп – не ни и дреме!... Изтича пясъкът в една посока… Изстисква ни живота, сока... в сауна превръща го!... Пече!... Пот, кръвно, пулс бие учестено…, а равнодушен в топло и студено пясъкът лениво, равно си тече... ПОМНЕТЕ ПОЕТА              

Фалитът на хитлеровата стратегия

Изображение
„Към победа“, Кукриниксите, 1943 г. ФАЛИТЪТ НА ХИТЛЕРОВАТА СТРАТЕГИЯ Подкупеният от немците български печат превъзнася до небесата хитлеровата “генерална” стратегия. Продажните влечуги се мъчат да убедят нашия народ, че победата на Хитлер е сто на сто осигурена и че нам не остава нищо друго освен да коленичим пред “всемирния победител” и заслужим неговото благоволение. Обаче днес и слепите виждат фалита на фашистката стратегия, изтъкана само от измама и лъжи. Първият пункт на хитлеровата стратегия беше война на един фронт. Но в стремежа си да заграби съветските храни и петрол Хитлер вероломно нападна Русия. Хитлеровата стратегия фалира, той сам почна война на два фронта, а това неизбежно води Германия към поражение, по-жестоко отколкото през 1918 година. Вторият пункт на хитлеровата стратегия беше, че Германия води “революционна” война срещу “плутокрацията” — за нов, едва ли не “социалистически” ред в Европа, основан върху труда. С това се приспиваше вниманието на труде

Ернесто – Аргирис Митропулос

Изображение
ЕРНЕСТО Помните ли Ернесто? Човека със широкото чело? Който хранеше земята залък по залък със свобода? Помните ли го как вървеше по булеварда на мечтите с една раница, пълна с надежди и вяра? Как този болен човек загина и падна убит от прекалено здраве? Как превърна сърцето си на въздух и го раздаде на хората да го дишат? Помните ли как ни учеше, че примирението е най-големият враг на човешкото очакване? Помните ли? Помните ли как го упрекнахме, че е бил износител на революция и романтик заради романтизма? А той просто вървеше към бъдещето сам и учеше джунглите, че могат да живеят и по-иначе. Вървеше като запален и откъснат фар от нос „Добра надежда” към пространството на корабокрушенците на живота и пееше с тъжна арфа погребалния марш на миналото. Помните ли Ернесто, човека с голямото чело и с вечния огън в очите как гледаше живота през очните кухини на смъртта с презрение, гордост и обич? Аргирис Митропулос АКО НИ ОСТАВЕХА Ако ни оставеха, щя

Избори – Антон Страшимиров

Изображение
Антон Страшимиров (художник Мирослав Моновски) Избори ... Помръкна пред очите ми лунната нощ. Само ледената усмивка, която неканено все по-често ми криви устните в минути на съмнение и безсилие, тази само усмивка остана на образа ми и в душата ми. Конят зачести. Повя хладен ветрец, та заглуши и последния звук по зелената мочурлива равнина. Само далеч из блатата не заглъхва дружният квак на жабите. Техният непрекъснат вик сякаш не е шум — той се слива с тайнствения шепот на Дунава, подхваща се из блатата на островите и става неотлъчима част на дунавската лятна нощ. И неусетно се носи до зори тук тоя квак като непрестанно ехо. Вървя след него и не го чувам. А пътят лъкати: и последното село остава зад мен. Напред е градът — кален, вонящ, потънал в неистовства: побои, кражби и лишения. Слухът ми долавя нещо диво сред мъртвага нощна тишина — псувни. След малко отчетливо слушам: — Д-е-е, сине! Хайде!… Ейс!… Ч-а-а!… Хъ… Е… Ч-а-а-м… Пиян е — мисля, — закъснял с колата си

Изповед на Оцелелия – Кольо Колев

Изображение
Съвременни творци в социалния жанр – Кольо Колев Цикъл: Изповед на Оцелелия Мото "пестя си силите за да мога да работя работя за да мога да живея живея за да си пестя силите за да мога да работя за да живея да работя" Аз, Скота В търсене на Рая Тази улица няма ли край? Пряка по която да свием? Почти съм сигурен Раят, в близката пряка се крие. Но пряка-не виждам. Само направо... Тази улица е...стерилна- не родила пресечки, площади. Само направо... Направо...а в края- кръст(опът), по(д) който во век ще блуждаем. Не намерили Рая. Огледалото на Дявола Оскотял от бита, изтощен от тегоби безучастно следя как превръщам се в спомен. В колабирали мисли умът ми се спъва, докато някаква Истина, подобно на луда, раздира небето! И от сгърчени шепи купчинка пепел издухва в лицето ми. То моментално става на сиво. И в това огледало май...ми отива?! Уморените хора Маршируват край мен уморените хора. Какви божества? Образ? П