Червеният ездач

„Портрет на Хосе Марти“, художник Хорхе Арсе, 1943 г. ДВЕ РОДИНИ Две родини имам: Куба и нощта. А една не са ли двете? Щом оттегли блясъка си слънцето, с воали дълги и със карамфил в ръката, мълчалива, Куба среща ме като вдовица тъжна. Знам какъв е карамфилът кървав, който трепка в пръстите й. Тъй е празна, тъй е празна и разбита мойта гръд, дето бе сърцето! И е вече време да вървим на смърт. А хубаво е нощем да се каже сбогом. Пречи светлината, пречи словото човешко. От човека по-добре вселената говори.              Като знаме, канещо за битка, аленият пламък на свещта пламти. Прозорците отварям, душно ми е. Листите на карамфила ронейки, безмълвни като облак, заслонил небето с черната си сянка, Куба, тъжната вдовица преминава. Хосе Марти ХОСЕ МАРТИ И ВЯРАТА В СПРАВЕДЛИВОСТТА Две държави и два народа, макар и географски отдалечени един от друг, имат сродни съдби. Куба и България - островът на Свободата и зеленият оазис на Балканите. Общото...

БОЛИВИЙСКА БАЛАДА ЗА ЧЕ ГЕВАРА Тогава убийците отнесоха главата му на ЦРУ. Ръцете – приятели спасиха в Куба. Предателите – тялото осакатено закопаха в земята черна на Боливия... Единствена душата му, освободена от тленните окови на плътта, с кондорите се рее и сега във вечното небе над Андите... Ружа Велчева СИН И ГЕРОЙ НА АМЕРИКА 1. Под името “Америка” европеецът обикновено разбира Съединените американски щати - държава едва на двеста години, чието единно национално съзнание е силно угнетено от поразително социално разслоение, от разрушителни расови сблъсъци. Заварените на тази земя индиански племена бяха подложени на геноцид, който практически продължава все още чрез насилственото отделяне на червенокожите хора от универсалния прогрес, чрез изолацията им в резервати подобно на редки видове фауна. Докараните някога като роби африканци все още в безброй трагични ситуации чувстват черната си кожа като черна участ на човека през двадесети век. Милиони...

Алберто Гранадо и Ернесто Гевара по време на мотоциклетната обиколка на Южна Америка през 1952. Поизправя се някакъв спомен попътен, уморен да ме следва безимен и смътен и да бъде забравян в крайпътни дървета. Тъй далече отивам, че брънка по брънка моят спомен се къса и умира в несрета. Аз съм същият скитник по други полета - спепелен съм отвътре и усмихнат отвънка. Този поглед железен, зареян високо, от омайния плащ бикоборски помамен, отклони към покруса стремежа ми пламен и превърна ме в нова отправна посока. Не поисках да видя как с моята орис разпорежда се розов един бикоборец и подлъгва ме с груба десница жестока. Ернесто Че Гевара, Мексико 1954-57 г. превод Н. Инджов Здравей и сбогом в Ла Игера Роса протегна ръка и пусна душа. Нежните пръсти на водата пробягаха по цялото й тяло и тя облекчено въздъхна. Имаше нужда от пречистване. Искаше водата да изличи присъствието му. Да изтрие ласките и устните, докосвали нейното още живо тяло, тяло, което...