Червеният ездач

„Танц с маслинови клонки“, Пабло Пикасо, 1961 г. Други очи на Светлана Алексиевич Тук мирише на смърт и печал. А пък трябва да знаеш, да знаеш даже фактите, тънещи в кал и на битките иде ли краят. С много честност стоиш на ръба на човешката логика. Дишаш. Някой друг е оставен да пише. Да четеш пък е твоя съдба. И какво лице носи войната? И защо вечно плачеш насън? Няма нищо докрай непознато за сърцата, убодени с трън. Гледаш с други очи на живота. И щастлив си, защото си цял. Но не криеш вселенската жал към света, изначално сиротен. И накрая си само сърце, бистър ирис и слух за камбана. Не заравяш във пясък лице. Но боли всеки звън като рана. Да, мирът има други очи. Топли кестени. Сини морета. Бди надежда в едничкото цвете. То разказва. А ти помълчи. Галина Иванова

На босо Майко, майко! Майко украинска! Руска майко! Майчице в Дамаск! Майко по света! Кой всъщност иска смърт да сее грозната си власт? Раждаш ти, а някъде умират. Как ще продължава занапред? Само плач в сърцето се побира. Кой налага нов световен ред с нож, с калашник, с бомба, с атентати? Кой е крив? И кой е адски прав? Кой на чий Бог се явява пратеник, а пък вместо вяра всява страх, вместо хляб - юмрук протяга злостен, сякаш е железен свръхчовек. Съвестта му - с леден ключ заключена, диша в свой си, първобитен век. И душат те болка и въпроси. И не знаеш всъщност докога този свят ще стъпя все на босо с крак ранен, по кървава дъга... Галина Иванова