Публикации

Показват се публикации от Април, 2017

Истината за Донбас – документален филм, първа част

Изображение
Създателите на документалния филм търсят от къде черпят обикновената човешка сила за съпротива довчерашните миньори и днешни защитници на Донбас, неприемащи фашистката диктатура в Киев и колониалния грабеж от Европейския съюз и САЩ. Оператора на този филм за „благодарност“ е внесен в черните списъци на украинските фашисти и подлежи на арест в контролираната от тях част на Украйна. Връзка към филма в YouTube Филмът е създаден с усилията на руски и български комунисти с помощта, и при участието на Международен славянски съюз и Българско славянско движение. Оператор: Цветомир Гетов Сценаристи: Алла Гигова, Иван Иванов Създаден: май 2016 - януари 2017 година

НАТО – ГАРАНТ НА ЗАПАДНОБАЛКАНСКАТА (НЕ)СИГУРНОСТ

Изображение
НАТО – гарант на западнобалканската (не) сигурност? На тази тема са посветени много хиляди страници на незнайно колко езици. Това ми дава възможност крайно пестеливо да припомня геополитическата ситуация на Балканите (в т.ч. на Западните) преди края на 80-те години на миналото столетие. В продължение на няколко десетилетия тя се вместваше в схемата „две+две+две” (две членки на НАТО – Гърция и Турция; две на Варшавския договор – България и Румъния; две извънблокови държави – Албания и Югославия). След саморазпускането на Организацията на Варшавския договор ситуацията беше радикално променена. Спомената формула остана в историята. Започна „балканският поход” към ЕО (ЕС) и НАТО. Повечето от балканските страни вече постигнаха целите си – някои изцяло, други – само частично. Логично беше да се очаква, че с това регионът навлиза в лелеяната едва ли не вечна „ера на сигурност”. След изминалите повече от две десетилетия не по-малко логично е днес да се запитаме: „Така ли е в действително

Марина Димитрова – „След изборите“

Продължение на разказа „ Избори “. Ето, изборите минаха, страстите се поуталожиха, но тепърва предстоеше най-трудното. Всеки, който се беше докопал до заветните депутатски места в парламента се напъваше с всички сили да насади задник в най-удобните кресла. Тичане, блъскане, лазене, даване и получаване на тлъсти пачки под масата, пазарлъци, договорки, подливане на вода, доноси, клевети, заплахи – това си беше в реда на нещата, разбира се. Всеки уважаваш себе си политик, ако искаше да оцелее, беше длъжен да овладее тези методи  до съвършенство. И най-главното – никога, при никакви обстоятелства ДА НЕ СПАЗИ ПРЕДИЗБОРНИТЕ СИ ОБЕЩАНИЯ! Ако си позволи обратното, той просто ще е най-големия глупак и некадърник. А системата не търпи такива, тя веднага ги изплюва с отвращение. Бай Ставри, кмета на село Бърдово, следеше с интерес развоя на политическата карта в България. Гледаше новините по три пъти на ден, а започнеше ли централната емисия в 19ч. по BTV не даваше никой в къщи д

Ленин през Октомври

Изображение
ЗОРАТА НА ОКТОМВРИ 1917 - филми за Октомврийската революция „Работническо-селската революция, за необходимостта на която през цялото време говориха болшевиките, се извърши!“ - Ленин Филма е първа част на дилогия посветена на Владимир Илич Ленин и 20 годишнината от Октомврийската революция, включваща също и филма „Ленин през 1918 година“. 1917 година. Петроград. Завърнал се от Финландия, Ленин заедно със своите съратници разработва плана на въоръженото въстание и го осъществява. Във филма са показани всички важни революционни събития: подготовката за въстанието във фабриките и заводите на Петроград, легендарния изстрел на „Аврора“, щурма на Зимния дворец. Филмът завършва с провъзгласяването на победата на Октомврийската революция на II Конгрес на съветите с думите на Ленин: „Работническо-селската революция, за необходимостта на която през цялото време говориха болшевиките, се извърши!“ За съжаление, в духа на времето на създаване на филма, в него е приписана изм

Ламар – За свободата!

Изображение
Свободата Светът не е каруца, нито кон, а векове лежат върху плещите му: възхождали царе на златен трон, с ботуши стъпвали върху гърдите му, а бедният народ, прегърнал бога и вярата си жилава и строга, потъвал в низините и полята със нокти да извади свободата! Повеждали го на войни и бой да очертава синори и граници и той като стихиен вятър с вой летял, захвърлял празните си раници, но несломим надире се завръщал, прегръщал с мъка бедните си къщи и пак забивал нокти сред полята да дири корена на свободата! Така светът се връща от войни - човекът, изградил добри домовини, и под небето в труд и изпитни стои могъщ и прав като бобовини, и все ще свети неговата слава пред някакъв промисъл и държава, че той с душа облива равнината и дири корена на свободата! Скулптури от Братската могила в Пловдив, Далчев Хайдути Повтори на дедите ни песните, ти, гора, остаряла от времето, че да литнем и ние на стреме под листата на твоите есени! Да се втурнат

Крум Велков – епопея за народното падение и величие

Изображение
„...исках да кажа, че водителите ги ражда народът. Че не е ли водителят плът и кръв от народа, не е водител. Че водителите не са помазаници божии, ничии помазаници, а народът принуждава бога да помаже избраниците му…“ „Пред мене стояха събитията, аз топях перото си в обилно проляната народна кръв. И затова, мисля, народът чете и обича тази книга.“ „Работнически кореспондент“, Иван Фунев Крум Делчев Велков е роден на 16 декември 1902 година в Перник. Изключен от Шуменската гимназия за комсомолска дейност, той става работник. Огняр, шлосер и машинист по професия, Велков организира стачки и участвува в Септемврийското въстание. След разгрома на въстанието изпълнява важни партийни поръчения. Арестуван от полицията за партийна дейност, уволняван, затварян в концлагери и затвори, инквизиран, той не изменя на своите комунистически убеждения. След победата на социалистическата революция е кмет на гара Белово, по-късно — отговорен секретар на Славянския комитет в България. Главн

Бертолт Брехт из „Страх и мизерия в Третия райх“

Изображение
ИЗКУСТВОТО В БИТКА СРЕЩУ ФАШИЗМА! Професионално заболяване Ето че идват и господа медиците, услужливите слуги на държавата. На тях на парче им се плаща. Онова, което кожодерите им изпратят, те трябва за го съшият и да го върнат обратно.   Болнична зала в Шарите, Берлин. Докарали си нов болен. В момента сестрите записват на табелка в горната част на леглото името му. Двама болни на съседните легла разговарят. ПЪРВИЯ БОЛЕН: Какъв е този?  ВТОРИЯ: Видях го още в помещението за превръзки. Седях до носилката му. Там беше още в съзнание, но не отговори нищо, когато го попитах , какво му има. Цялото му тяло е в рани. ПЪРВИЯ БОЛЕН: Тогава е нямало какво да го питаш.  ВТОРИЯ: Но аз видях едва когато го превързваха.  ЕДНА ОТ СЕСТРИТЕ: Тишина, професорът!  Следван от асистенти и сестри в залата влиза Хирургът. Спира пред едно от леглата и започва да обяснява.  ХИРУРГА: Господа, тук имате един много интересен случай, който ще ви покаже, че без постоянно задавани въ

Ружа Велчева - Комуна „Да живеем на инат“

Изображение
Комуна „Да живеем на инат“ Ние сме четири съседки, съседки и приятелки, в чаровната възраст 70+. Пенсионерки от десетина години. Преди години, когато работехме, мечтаехме за времето, когато ще приключим с наемния труд и ще го ударим на живот!... Е, малко ни се пообъркаха сметките и като задуха оня ти ми вятър на Промяната, че ни издуха и сетната надежда мечтите ни да станат реалност. Цената на живота скочи 100 пъти, а пенсиите – пълзяха едва, едва... И на всичко това отгоре, държавните мъже не спираха да кълнат пенсионерите, че изяли пенсионния фонд, че много боледували и пълнели болниците, изобщо – лош материал.... С една дума – най-добре е да си ходят от този свят – там, горе, Господ да ги храни и цери.... Е, това вече преля чашата на търпението ни и един ден се събрахме, с твърдото решение да набележим програма как да доживеем до дълбока старост и да си получаваме пенсиите толкова години, колкото сме работили за тях! Въпреки усилията на държавата да ни отпрати бързо, бързо

Донецко-Кривойрожката съветска република

Изображение
ЗОРАТА НА ОКТОМВРИ 1917 - документи През есента на 1917 година в Украйна протичат бурни събития. В Киев, Централната рада е провъзгласила своята власт над страната, а в Харков категорично възразяват против това болшевиките начело с Артьом. Така на 4 септември 1917 година на конференцията на фабрично-заводските комитети в Харков, Артьом заявява „В настоящия момент ние сме скъсали с Временното правителство и престъпваме към образуване на наша власт, към организация, която ще обхване целият Донецки басейн...“. В края на октомври, още преди създаването на Червената армия, под ръководството на Артьом се организират напълно боеспособни части.  През декември 1917 година в Киев се свиква първия Всеукраински конгрес на Съветите, на който Централната рада със всички достъпни средства осигурява за себе си голямо мнозинство. Киевските болшевики, Затонски, Скрипник, Бош и други са принудени да напуснат конгреса и да се преместят в пролетарския Харков. В същото време тук се провежда трети

Галина Москова - Стихове

Изображение
Съвременни творци в социалния жанр Земята на дедите По – слънчева от всякога съм, пролетна и ручейна съм като капчица роса, и влюбена, обичана и недолюбена от есенните листи през нощта. И песенна, омайна и щастлива съм след всяка болка, смях и суета. Аз твоя съм, Българийо, Родино, и майка, и жена и дъщеря! Обичам да рисувам с думи, от цветен прах да вдишвам аромат на вишни, макове и на чинари, на борове, на люляк и на тишина. Те - вечните камбани преродени под звуците на хиляди съдби, историята ни вековна пазят и родния ни град блести! Тук славни битки са втъкали словото на древния ни род! И хълмът Царев над води пенливи, и крепости с отворени врати! Помни вековната прослава за един достоен и велик народ! Помни ти още и незабравяй, роден си, българино, в земите на деди! За родината Животът в безпътица често ни смазва и с думи кошмарни той ни кове. Жигосва до болка той често ни казва последните думи: ”А сега накъде?” Плачете! Ровете! Търсете надежда, покълнала там сред

Емил Зола - Жерминал

Изображение
Винсент Ван Гог, рисунка в писмо до брат му, 1881 г. Слънцето изгряваше тържествено на хоризонта, настъпваше весело пробуждане в цялото поле. Златен поток струеше от изток към запад над огромната равнина. Тази живителна топлина растеше и се разстилаше като тръпка на младостта, сред която трептяха въздишките на земята, песните на птиците, всичките шумове на водите и горите. Хубаво беше да се живее, старият свят искаше да живее о ще една пролет. И обзет от тази надежда, Етиен забави хода си, зареял поглед надясно и наляво — в тази веселост на пролетта. Той мислеше за себе си, чувстваше се силен, възмъжал от суровия опит в дъното на мината. Неговото обучение беше завършено, той заминаваше, въоръжен като съзнателен войник на революцията, обявил война на обществото такова, каквото го виждаше, и такова, каквото го осъждаше. Радостта, че отива при Плюшар, че ще бъде влиятелен водач като Плюшар, му нашепваше речи, чиито фрази подреждаше. Мечтаеше да разшири програмата си — буржоазната