Червеният ездач

Христо Ботев пред съда на „естетичните“ Г-н Х. казва, че Ботев „не вярва в еволюцията, чрез която се достигнаха чудеса в XIX век, той иска революцията“. Това е истина. Христо Ботев като утопист, каквито бяха почти всички. социалисти до 1871 год., не че не вярва, но не знае учението за еволюцията. Защото учението за еволюцията получи разпространение само в най-последно време. И интересно е, че за „еволюция“ най-много говорят студените егоисти, равнодушните към доброто и лошевото, „естетичните“, каквито са г. Х. еt consortes, защитниците на експлоатацията, на лъжата и лицемерието. Но какво разбира г. Х. под думата „еволюция“ и за коя „еволюция“ той говори? От студията му се вижда, че той под думата „еволюция“ разбира разпространението на знанията, на науката; той смята, че възтържествуванието на доброто е възможно само тогава, когато всички станат „просветени“ като него! А дордето не се извърши тая негова „еволюция“, да се иска осъществлението на идеите за социално-икономическото равенст...

„В механата 1868”, худ. Никола Вълчев Христо Ботев пред съда на „естетичните“ (По повод критическата студия на г. Х.)      Пигмеи, вас не защитили      Ни меч, ни шлем, ни крепкий щит!                                                Гете, Фауст, ч. II    В 6,7,8 и 10 книжка на „Денница“ е поместена една критическа студия от г. Х. за Христа Ботев. Както авторът сам се признава, тая студия, както е написана, написана е „нарочно“, сир. с цел. С каква цел? От цялата студия се вижда, че г. Х. принадлежи към оная компания от „естетични“, изящни по външност, по форма, но студени егоисти по „вътрешното си кътче“, по съдържание, приснопамятни съединисти, които изгубиха топлите си местица вследствие демонстрациите в 1885 год., на 20 май, в памят на Христа Ботев. Г-н Х. не може равнодушно да си вспомни тия трагически за „естетичните“ минути....

Свръзката между растящото беззаконие, което се започва тъкмо оттогава, откогато наивните наши граждани очакваха „свобода и законност“, и растящето число на политическите убийства е несъмнена. И ето, жертва на владеющето беззаконие падна такъв един рядък във всеки народ талант, какъвто е юмористическо-сатирическият. Жертва на беззаконието във вътрешното управление падна Алеко Константинов, тоя Алеко, който би бил гордост литературна във всеки образован народ и от таланта на когото толкоз много очакваше честна и интелигентна България. Честен, безкористен, извънредно скромен, като всеки действителен талант, затова и постоянно беден, Алеко Константинов представляваше една от ония светли личности, които са редки. Понякога той е попадвал в такава бедност, че и петаче не с намирал в джоба си, както това може да се види от един негов подлистник на нова година, поместен преди една или две години в един от столичните вестници. Но от същото му произведение виждаме с какъв весел юмор се отнасяше к...

ЗАЩО НЯМА ЩАСТИЕ И КАК ТО МОЖЕ ДА СЕ ДОСТИГНЕ? Посвещава се на работниците Втора част При туй щастието за хората съставлява едно вечно желание; всеки се гони за щастие. Па за какво ли друго да живееш и да се мъчиш, ако не за щастие? Затуй хората и са се съединили в общества, зели са да живеят съдружен живот. Защо ли наместо да намерят щастие, те зели да се бият, да ядат един другиго?  Да си обясним това явление не е толкова мъчно. Хората са научили от опит, че да живеят усамотено, секи за себе си, няма нищо да достигнат, никой няма да найде щастие. Нека си представим напр., че човек живее в гората или в един пуст остров като Робинзон Крузо, даже ако би имал и всичките нужни инструменти. Какво можи той да достигне самичък, само със своите сили, какво тука щастие от това? – Нищо и никакво! Животът научил хората, че за да достигнат щастие, трябва да се съединят с подобни на себе си същества. Такова съединение на хора в едно цяло, за да достигнат с общи сили щастие, нарича се обще...

„Димитър Благоев в Пловдив“, художник Димитър Киров, стенна мозайка. ЗАЩО НЯМА ЩАСТИЕ И КАК ТО МОЖЕ ДА СЕ ДОСТИГНЕ? Посвещава се на работниците Първа част Секи му се ще охолно да живее – и работника и търговеца, сиромаха и богатия, простака и образования: секи иска щастие да намери. Но много ли са честите хора по света? – Работниците например навред съставляват болшинството. Дали те живеят охолно?  Знае се как работникът се поминува: през целия си живот той работи; неговият труд прави богатството; носи на гърба си цели господарстава, с потта на челото си уголемява знанията, а сам се мъчи, живее в простота, забравен от света, подритнат от хората. Какво ти тука щастие?  Че страшна сиромашия натиска работниците, мъчи ги грубата неправда и те нямат бял ден – то го всеки знае. Едно време и работниците са живели свободно, трудили се за себе си, сами си били стопани. – Нареждали си работата, както им кроял умът. Но не можаха да си запазят щастието, не можаха да ...

Паметник на Димитър Благоев и Никола Габровски – В.Търново, Парк „Никола Габровски“ Пред паметника на Димитър Благоев и Никола Габровски във Велико Търново Няма начин да не съм писал за Димитър Благоев (1856-1924), Никола Габровски (1864-1925) и Първата социалистическа сбирка у нас (3-5 май 1891). Не до разделителната дата 10 ноември 1989 г., а до края на 1976 година, когато всъщност напуснах Велико Търново. Дотогава като екскурзовод в Регионалния исторически музей съм изнасял беседи пред различни туристически групи. Съветските екскурзианти се чудеха как така българските социалисти са имали своя партия преди руснаците, а когато научаваха, че Димитър Благоев има пионерска роля за разпространяването на социалистическите идея в Петербург, онемяваха – „Разве не Ленин?”. Част от българите пък за първи път узнаваха, че „преди Бузлуджа”, тук, в лозето на Никола Габровски, е имало опит за обединяването на социалистическите групи от В. Търново, Габрово, Севлиево, Дряново, Казанлък, а още...

„Нашите социалисти, ако искат да бъдат сериозни обществени деятели, трябва да се откажат от общите фрази за „хуманност и справедливост“ „Ние, разбира се, никога не считахме за нужно да се кълнем в Маркса, Енгелса или друг социалистически авторитет. Защото ние знаем и от опит, че не всеки, който вика: „Маркс, Маркс! Енгелс, Енгелс!“ – или, ни в клин, ни в ръкав, цитира техните произведения и привежда техните писма – е марксист или социалист. Напротив, тъкмо такива „марксисти“ или „социалисти“ обикновено не са марксисти. За нас по-важно съставлява да владеем духа, методата на Марксовото учение и с помощта на нея да анализираме българските условия и да обясняваме събитията, ставащи върху почвата на тия условия“ Димитър Благоев

  Ако търновската сбирка може да се нарече първа социалистическа конференция, в която социалистите скъсаха с всичко старо, със старите възгледи и тактики и се съвещаваха върху своите нови „нравствени задачи“ като социалисти, сбирката на Бузлуджа може да се нарече Първи учредителен социалистически конгрес, който даде първата конституция, първия организационен устав на българското социалистическо движение и определи характера и задачите му. Той всъщност не беше събрание от определено число делегати на всяка социалистическа дружина; в него участвуваха почти целите близки дружини. Той беше събрание,в което участвуваха не само известните тогава първи социалисти в България - Н. Габровски, Ев. Дабев, Т. Постомпиров, С. Мутафов, К. Бозвелиев, Ив. Кутев, но и повече от 20 души, групиращи се около тях работници, дребни занаятчии, учители и младежи, особено от Казанлък, Ст. Загора, Сливен, Търново, Габрово, Севлиево и Дряново. Така че сбирката на Бузлуджа имаше по състава си и по направе...