Марко Марчевски пише романа „Остров Тамбукту“ в концлагер за антифашисти
![Изображение](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgoJkxNulwPHktCxPjslTqLlFLZ7YKTj6y5sFJWPCZffva5eaVNC0zrlYO9ktbpYdGatVi0AT18KbDdi6bzWek1EYNHawe-6hYvUFHgKnVgufMLZ1qikv9KbUSYS-x5fI9k1FDMhVyaJ52Q8_FHvHeeQMggUI2xYE4jnsTQ_JQZyG5ZNqmXe2uh8ECL/w446-h640/1347987944_ostrov-tambuktu.-ii-i-chast-marko-marchevski.-1957.jpg)
Художник Владимир Коренев И тъй, „Остров Тамбукту“ е роман и нищо повече. Идеята да го напиша ми хрумна много отдавна, още през времето на най-тежките фашистки години, 1941—1943, в концлагера „Еникьой“. Повече от две години прекарахме в тоя лагер като пленници на тъмните сили, оградени с телени мрежи и пазени с картечници. Търпяхме грубостите на диви стражари, а често пъти и побоища. Събуждаха ни рано с дрънчене на ръждива релса, отвеждаха ни под строй в столовата, където закусвахме с топла, блудкава водица без захар и отивахме под стража на работа в зеленчуковата градина или на кариерата да вадим камъни. Ограждахме двора на концлагера с каменен зид, висок два метра, и над него дванадесет реда бодлив тел. Сами издигахме крепостните стени, зад които смятаха да ни държат дълги години. На обед ни хранеха с рядка бобена чорбица — и пак на работа. Вечерята ни беше още по-оскъдна. На вечерна проверка ни заставяха да пеем „Отче наш“ и „Химна на царя“, след това ни затваряха в хладните помещен