Лудите – Пиер-Жан Беранже
Йожен Дьолакроа, Свободата води народа, 1830г. Лудите Като калаени войници стари в редици подравнени се редим; ако пред строя някой изпревари, „Хванете лудия!“ — във хор крещим. Едничката награда за такива е глад, преследване и смърт на скот или след време статуя красива за чест на целия човешки род. А колко често някоя идея като девица чака свой жених! Глупците все безумство виждат в нея, „Почакай!“ — казва й мъдрецът тих. Но среща я един от тези луди, които вярват в бъдния възход, и млад живот в утробата й буди, за нас, за целия човешки род. Видях пред мене Сен-Симон, пророка, богат отпърво, после — задлъжнял, зает да отстрани докрай порока, да промени докрай живота цял. Увлечен от започнатото дело, уверен беше той, че сочи брод, по който към успех ще тръгне смело след време целият човешки род. И Фурие ни казва: „Тръгвай вече, народе, и не стой презрян в калта! Труди се във фаланги; надалече сияе и очаква те целта. След толкова нещастия земята се свързва с грейналия небосвод —...