Червеният ездач

С приятели и колеги често разговаряме за човека и поета Пеньо Пенев и неговата поезия. С него се познавахме от времето, когато бяхме студенти. В нашия Висш селскостопански институт „Георги Димитров” имахме литературен кръжок. На литературните ни сбирки по един път в седмицата идваха Пеньо Пенев и поетът Найден Вълчев. Беше ни приятно и с единия, и с другия. Пеньо беше с особен характер, имаше някакво буйство в него, беше неудържим. Който го е слушал на литературните рецитали, си спомня тези негови избухвания. За мене той не е догматичен, а съвременен, модерен поет, който за кратко време се утвърди именно с новаторския си поетичен стил. И с едно собствено виждане, самобитност и мъжество. Ето откъс от поемата му „Дни на проверка”: Кой? Враговете ни? Как хитро се преструват! С ласкателство коварно те ще те тешат. Когато сам останеш, уж въздишките ти чуват, когато затъжиш, уж двойно с теб тъжат. С тревогите ти лицемерно се тревожат и после в зла интрига ще те оплетат... Слушал съм...