Червеният ездач

„Съюзническите правителства отправят строго предупреждение към българския народ. Ако той не престане да подпомага Германия, ако не се откаже от съюза с нея, ако не отзове войските си и не капитулира, той ще се смята като съюзник на Германия. Когато Хитлер отстъпи на линията Дунав-Сава, България ще бъде опустошена. Съюзниците ще започнат една невиждана офанзива по суша, море и въздух. България ще бъде изложена на нея наравно с Германия. Единственият начин да се спаси от гибел е обща политическа акция срещу кликата предатели, които свързаха съдбата на България с Германия, така ще бъдете третирани като приятели” Радио Лондон на 21 януари 1944 г.  София след януарските бомбардировки от Сащ и Великобретания „Повече от три години България фактически помагаше на Германия във войната против Съветския съюз... Участта на Германия е решена. Германия окончателно изгуби войната. При такъв обрат на работите можеше да се очаква, че България ще се реши да използва благоприятния момент

Знак на инициативата - дарение от художника Мирослав Моновски Ние сме български творци, активисти и граждани обединени от преклонение пред националната памет, отхвърлящи забравата и подмяната на родната култура, възхитени от жизнеутвърждаващия гений и пример на поета Пеньо Пенев. Призоваваме Ви, да се присъедините към „Памет за Пеньо Пенев“. Призоваваме Ви, заедно с нас да разпространявате творчеството му, негови снимки, спомени, статии и собствени произведения посветени на незабравимия народен поет. Като си даваме ясна сметка за съзидателния и човеколюбив дух в поезията на Пеньо Пенев, настояваме и считаме себе си за неделима част от начинания и решения за връщане на поета с ватенката - Пеньо Пенев в учебните програми. „Не се гаси туй що не гасне!“ Пеньо Пенев Ние от Димитровграда Мирослав Моновски Графичен знак на инициативата Георги Ангелов Пеньо Пенев   Ружа Велчева Закъснял реквием Димитровградско настроение   Спомен от Димитровград, май 1969  

Горните етажи Какво историята ще им разкаже - умряха първите, не помнят новите... Не щат да знаят горните етажи кога и как са се наливали основите. Борис Борисов

"... нека таз свобода да ни бъде дар! Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно, що гордо разтупва нашите гърди..." "Червеният ездач" публикува частта на "Кратка военна история на България 681/1945" за Отечествената война на България 1944-1945 г. За да не се забравя славното дело на дедите ни. Първа част Подготовка на страната и армията за война срещу хитлеристка Германия Планове на страните Втора част Първи период на Отечествената война ( септември - ноември 1944 г. ) Нишката операция Страцин-Кумановската операция Трета част Бригалнишко-Струмнишка операция Косовска операция Резултати и изводи от първия период на Отечествената война Четвърта част Втори период на Отечествената война Формиране и съсредоточаване на Първа българска армия Действия на Първа българска армия между реките Сава и Дунав Прегрупиране на армията Дравска отбранителна операция Пета част Мурска настъпателна операц

Вдигнете се жени Защо Ти майко облечена в черно, мълком пред гроба му днеска стоиш? или във тишината на чедото си вярно все още нежни думички мълвиш?               Помниш първите му стъпки - как прохожда.               Помниш "мамо" - думичката що изрече,               Всеки спомен свързан с него те пробожда,               остават спомените само, че го няма вече. Защо ти майко го изпрати във Ирак? Защо не плака, не го моли да остане? Надяваше се да го видиш пак, а той отвори във сърцето ти рана.              За долари отиде той в Ирак,              в чуждата страна отиде да убива.              Да тъпче чуждата земя със крак              и арабска кръв невинна да пролива. Плачи ти майко, много майки плачат за своите чада затворени в ковчези и за тези що с години ще се влачат по пътищата родни, със протези.             Нека сълзите ви река да станат пълноводна.             Да повлекат онези там дембели във парламента,             да изтрият завин

"Портрет В. И. Ленина", Кузма Петров-Водкин, 1934г. Януарско послание до Владимир Илич Аз се уча да мисля. След като знам да чета и пиша, след като знам да обичам и вярвам, след като времето ме попита: - Мислиш ли? Аз се уча да мисля. Вместо мен мислеше друг. Слушах умуването му властно. Слушах смутен и не свой вместо мен да решава той. Да решава той. Беше лесно и страшно! Аз се уча да мисля. Скъпи Владимир Илич, аз се уча да мисля сам. Може би мисля глупаво, може би - още слабо. Искам всичко, което започвам да знам, да откривам и да изстрадвам сам. Дело трудно и сладко! Аз се уча да мисля. Аз се ровя в сложните формули на заслугите и на славата - освобождавам свитите пориви, да отидат на работа. Пускам ги като птици - да придадат крила на подпори и жици, лостове и длета. Пускам цяло ято, това ято дължа на любовта, на която принадлежа. Аз се уча да мисля. Скъпи Владимир Илич, аз се уча да мисля! Чувствам, че и другите хор

На 21 април 1967 година, "черните полковници" извършват преврат в Гърция, така се слага началото на най-кървавата хунта в Европа след Втората световна война. Хиляди комунисти и патриоти са измъчвани и убивани, други хиляди са прогонени от родината си... Най-светлите умове въстават против мракобесието: Георгиос Сеферис „това е състояние на силно вцепенение, при което всички онези духовни ценности, които успяхме да опазим с труд и агония, са на път да потънат в блатисти, застояли води. Както се знае, нещата с диктаторските режими в началото може да изглеждат лесни, но в края неизбежно чака една трагедия.” - Георгиос Сеферис През 1971 година великият гръцки поет и нобелов лауреат Георгиос Сеферис умира в Атина. Погребението му се превръща в огромна демонстрация - против диктатурата и за демокрацията Микис Теодоракис Първо забраниха музиката му, после го хвърлиха в затвора, след това го интернираха и изолираха в концентрационни лагери, накрая го прогониха от ро

"Паралелката от първия ми преподавателски випуск на Техникум по дървообработване и вътрешна архитектура носеше името на Пеньо Пенев. Някои от снимките са в албума, който е подарен на учениците ми от Музей "Пеньо Пенев" в Димитровград, а други отразяват моменти от живота на моя клас." Александрина Шаханова Албум подарен от Музей "Пеньо Пенев" в Димитровград Дълги години съм преподавала в гимназиалния курс поезията на Пеньо Пенев и знам колко много го обичаха моите ученици. И не само за да угодят на класната си ръководителка, която им преподава литература и която знае почти всички стихове на Пеньо Пенев наизуст, но защото се вълнуваха от поезията му, избраха за свой патрон на класа Поета с ватенката. През първите дни от пролетната ваканция на 1969 година, по повод 10 години от смъртта на Пеньо Пенев, учениците ми, заедно със заместник-класния ръководител (аз не можех да пътувам до Димитровград, защото синът ми се роди на 4 април същата година), пос

Един отговор по принуда. Често срещаме твърдения от типа на „Социализма е държавен капитализъм“, „Сталински бюрократичен капитализъм“, „бюрократична класа“ в различни форми, изречени от леви до десни политически функционери и мислители, в различно време и място. Ще си позволя да изложа няколко разсъждения във връзка с тази вече установена парадигма и посоча нейната несъстоятелност. Твърдения се крепят на две методологични грешки. Приема се една хипотеза, а често само пропагандно заявление за аксиома, без тя да е общоприета и съответстваща на историческата истина. Върху нея се изгражда цяло умопостроение от социални и политически роли и вини. Друга методологична грешка е възприемането на историческия процес като даденост и окончателно състояние, т.е неговото отричане. Такава псевдо аксиома е съществуването на „държавно бюрократична“ класа, при това присвоителска, а пренебрегване на историческия процес е, че това се случва още в 30 години на 20 век. В действителност до 1942г. същ

Погрома 1925 - по дирята на безследно изчезналите. СТИГА ЖЕРТВИ Не се ли пресити най-после робската отмъстителност и дивашкото кръвожадство. Стига жертви! Нека потърси всеки в своя кръг на призвание или на професия колко крупни фигури изчезнаха през последните три години на страшни изпитания за всинца ни. Ще се ужаси и най-кораводушният. Ето, ние ще направим тово в кръга на нашето призвание и на нашата професия като книжовници: 1.НИКОЛА ГАБРОВСКИ, адвокат, дългогодишен народен представител и редактор на вестници в Търново и София. 2.Д-р НИКОЛА ГЕНАДИЕВ, бивш министър-председател, бляскав журналист и несравним оратор. 3. НИКОЛА МИЛЕВ, народен представител и председател на журналистическото дружество. 4. ДИМО х. ДИМОВ, народен представител, дългогодишен идеолог на македонското движение, редактор на „Освобождение“. 5. ХРИСТО ЯСЕНОВ, най-големият български лирик след поколението на Пейо Яворов. 6. ГЕО МИЛЕВ, литературен критик и редактор на списание „Пламък“. 7. СЕРГЕЙ Р

В Габрово правят подписка за събаряне паметника на Митко Палаузов. В Монтана премахнаха скулптурата му преди двадесетина години. Митко Палаузов е роден на 8 ноември 1930 година. Поради малтретиране от полицията, той и майка му последват бащата и стават партизани. На 1 април 1944 година груповият началник при Плевенското областно полицейско управление нарежда: „Имаме задача да претърсим едно скривалище в Балкана, в което се намират болни нелегални и една жена с малко дете. Ако ги намерим, ще стреляме в тях, защото нямаме за цел да ги ловим живи, а да ги избиваме”. Какви ти съд и присъда в този и в хиляди такива случаи! Полицаите хвърлят бомби в землянката. Изваждат отвън труповете на Митко и майка му, телата оставят на открито цяла седмица. Джонатан Тейлър, журналист от английския град Уелс, пише: „Докато цяла Европа празнува 70 години от освобождението от фашизма, България отрича приноса на собствените си антифашисти. Най-срамно е, че Митко Палаузов е просто едно дете на

"Портрет на художничка", Давид Перец, 1940 г. "Александър Стамболийски", Марко Марков "Овчарче", Бенчо Обрешков, 1947 г. "Жена с ютия", Вера Лукова, 1960 г. "В парка", Бронка Гюрова "Портрет на Светослав Минков", Кирил Цонев, 1939 г. "Меценати", Преслав Кършовски, 1930 г. "Никола Вапцаров", Николай Шмиргела Още: Червеният ездач: Народните художници - Стоян Венев Червеният ездач: Народните художници - Александър Жендов Червеният ездач: Народните художници - Васка Емануилова Червеният ездач: Народните художници - Иван Фунев Червеният ездач: Народните художници - Ненко Балкански Дружество на новите художници е организирано през април 1931 г. Първоначалната идея на организаторите на Дружество на новите художници е да се създаде съюз на новите художници, като се ликвидират съществуващите дружества. За тази цел в началото на 193 1г. е разпратено писмо-циркуляр д