Червеният ездач

Художник Мирослав Моновски. Борба В тъги, в неволи, младост минува, кръвта се ядно в жили вълнува, погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде... На душа лежат спомени тежки, злобна ги памет често повтаря, в гърди ни любов, ни капка вяра, нито надежда от сън мъртвешки да можеш свестен човек събуди! Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита: „Богат е”, казва, пък го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко той е ограбил и пред олтаря бога измамил с молитви, с клетви, с думи лъжливи. И на обществен тоя мъчител и поп, и черква с вяра слугуват; нему се кланя дивак учител, и с вестникарин зайдно мъдруват, че страх от бога било начало на сяка мъдрост... Туй е казало стадо от вълци във овчи кожи, камък основен за да положи на лъжи святи, а ум човешки да скове навек в окови тежки! Соломон, тоя тиран развратен, отдавна в рая нейде запратен, със свойте притчи между светците, казал е глупост между глупците, и нея светът до днес повтаря: „Бой се от бога, по

„Разораната целина“ – трисериен художествен филм (1959-1961 год.) Киностудио: Ленфилм, 1959-1961г., СССР Режисьор: Александр Иванов  Сценаристи: Юрий Лукин и Федор Шахмагонов  Оператор: Вячеслав Фастович  Композитор: Олег Каравайчук и Юрий Левитин  Художници: Николай Суворов и Абрам Векслер  Актьори: Пётр Чернов, Евгений Матвеев, Фёдор Шмаков, Владимир Дорофеев, Людмила Хитяева, Пётр Глебов, Виктор Чекмарёв, Иосиф Кутянский, Леонид Кмит, Олег Ярошенко, Николай Крючков, Андрей Абрикосов   Първа серия Втора серия Трета серия „Разораната целина“ – художествен филм (1939 год.) Киностудио: Мосфилм, 1939 г., СССР.  Режисьор: Юлий Райзман  Сценаристи: Михаил Шолохов и Сергей Ермолинский  Оператор: Леонид Косматов  Композитор: Георгий (Юрий) Свиридов  Художници: Владимир Егоров, Михаил Тиунов и Владимир Камский  Актьори: Борис Добронравов, Михаил Болдуман, Любовь Калюжная, Владимир Дорофеев, Александр Хованский, Сергей Блинников, М. Смирнов (ІІ), Николай Хрящиков, Александр Хохлов, Гавриил Бел

Свръзката между растящото беззаконие, което се започва тъкмо оттогава, откогато наивните наши граждани очакваха „свобода и законност“, и растящето число на политическите убийства е несъмнена. И ето, жертва на владеющето беззаконие падна такъв един рядък във всеки народ талант, какъвто е юмористическо-сатирическият. Жертва на беззаконието във вътрешното управление падна Алеко Константинов, тоя Алеко, който би бил гордост литературна във всеки образован народ и от таланта на когото толкоз много очакваше честна и интелигентна България. Честен, безкористен, извънредно скромен, като всеки действителен талант, затова и постоянно беден, Алеко Константинов представляваше една от ония светли личности, които са редки. Понякога той е попадвал в такава бедност, че и петаче не с намирал в джоба си, както това може да се види от един негов подлистник на нова година, поместен преди една или две години в един от столичните вестници. Но от същото му произведение виждаме с какъв весел юмор се отнасяше к

В самия край на 70-те години на ХХ век се появиха три книги, посрещнати най-малко с любопитство. Става дума за трилогията "Малая земля", "Возрождение" и "Целина". Интересът се засилва от факта, че като техен автор е посочен Леонид Илич Брежнев. И макар авторството още тогава да се поставя под съмнение, за книгите са изписани множество възторжени рецензии, обсъждани са в колективи, включени са за изучаване в учебната програма и нещо повече – заради тях Брежнев е отличен с Ленинската премия в областта на литературата (април 1980 г.).  На 10 ноември 1982 г. Л.И. Брежнев умира, а след 5 години трилогията му изчезва от витрините на книжарниците. Че и от библиотеките – въпреки големия ѝ тираж (данните, с които разполагам: общият тираж е 45 000 000 екземпляра, а отделно са изданията под форма на аудиокнига!). С това сякаш се целѝ да се премахне час по-скоро спомен, свързан със застоя, в който СССР се намираше при управлението на Брежнев. Минават още години, за да

Генерал Владимир Стойчев е участник в Парада на победата в Москва. Живеем във време на силна обществена конфронтация, в която борбата е не само за настоящето и бъдещето, но и за миналото, което някои се стремят да пренапишат и представят в напълно изкривена светлина в името на своите користни политически цели. Една от темите, които раздели българския народ по време на т.нар. Преход е Втората световна война. В изминалите 30 години многократно бяха направени опити да се оправдаят действията на режима преди 9 септември 1944 г., да се омаловажи ролята на героите от антифашистката съпротива, да се отрекат заслугите на българската армия, която взе дейно участие във войната с хитлеризма и допринесе за победата на Съюзниците. Искам да подчертая колко важно е да пазим в сърцата си подвига на българските и на съветските воини, които рамо до рамо воюваха с чумата на XX век. Колко важно е да отдадем дължимото на тези, които се жертваха не само за своите отечества, но и за бъдещето на човечеството

Още не са били стихнали боевете за Берлин, а съветското командване вече се е грижило за това да обезпечи продоволствия за населението на милионния град. Като пример за великодушието и високия хуманизъм на съветския народ, командването на Червената армия и ръководството на Съветския съюз трябва да се разглежда  постановлението на Военния съвет на 1-ви Белоруски фронт от 31 май 1945 г. за снабдяване с мляко на децата до 8 годишна възраст в Берлин. Постановлението предвижда ежедневно да се доставят от предградията на Берлин и раздават 70 000 литра мляко, също да се предадат 5 000 трофейни дойни крави за млечните пунктове в самия град, както и да се възстановят млечните заводи и пунктове. През май 1945 г. в Берлин е необходимо да се осигурят продоволствия за два милиона човека гражданско население. На 11 май 1945 г. Военния съвет на 1-ви Белоруски фронт издава постановление, съгласно което на един жител на Берлин за седмица се заделят до 3.5 кг. хляб, 500 г. месо, 140 г. захар, а същ

Погрома 1925 - по дирята на безследно изчезналите. Йосиф Хербст е арестуван на 16 април 1925. Безследно изчезва след 17 април 1925. – После стоварихме трупа пред дома на един журналист, който ни наблюдавал от прозореца. И на другия ден описал всичко във вестника. Това беше към три часа след полунощ. На другия ден Йосиф Хербст пише за трупа, захвърлен на улица „Гурко“. В своя вестник „Ек“ той открито насочва вниманието към хората на властта: „Убийците очевидно не са били обладани от страх, че ще бъде разкрито престъплението им и че могат да бъдат заловени. Напротив... Имали са сигурно място, където са умъртвили жиртвата си, разполагали са с модерно превозно средство, автомобил, за да пренесат и изхвърлят удушения човек... Джелатите са владеели много добре занаята си, сякаш са го изучавали в някой курс... “ За убийството на видния комунист пише и вестник „АБВ“, редактиран също от Йосиф Хербст. В заглавието стои думата „злодеяние“. Разбира се, някои неща могат да се при