Червеният ездач

  Художник Георг Грос. Въпроси на работник, който чете Кой построи седмовратната Тива? В книгите има безброй имена на крале. Мигар кралете са мъкнали тежките камъни? Няколко пъти е бил Вавилон разрушаван — кой го издигал пак толкова пъти? В кои домове в златосияйната Лима мирно живели са тези, които са изградили града? И вечерта, в тъмната вечер, когато стената китайска била вече завършена, где са отишли зидарите? И триумфалните арки във славния Рим вредом се виждат. Но кой ги построи? Над кого са триумфирали римските цезари? Тази Византия, в толкова песни възпята, само дворци ли за своите хора е имала? На Атлантида дори, легендарната, когато морето в нощта я погълнало, с рев господарите, вече удавници, своите роби на помощ са викали. Младият, горд Александър — той Индия бил покорил. Сам ли? Галите Цезар разбил. Мигар потеглил на битка дори без готвач? Филип Испански бил плакал, когато потънала флотата. Други тогава не са ли заплакали? В Седемгодишната страшна война вторият Фридрих...

Още не са били стихнали боевете за Берлин, а съветското командване вече се е грижило за това да обезпечи продоволствия за населението на милионния град. Като пример за великодушието и високия хуманизъм на съветския народ, командването на Червената армия и ръководството на Съветския съюз трябва да се разглежда  постановлението на Военния съвет на 1-ви Белоруски фронт от 31 май 1945 г. за снабдяване с мляко на децата до 8 годишна възраст в Берлин. Постановлението предвижда ежедневно да се доставят от предградията на Берлин и раздават 70 000 литра мляко, също да се предадат 5 000 трофейни дойни крави за млечните пунктове в самия град, както и да се възстановят млечните заводи и пунктове. През май 1945 г. в Берлин е необходимо да се осигурят продоволствия за два милиона човека гражданско население. На 11 май 1945 г. Военния съвет на 1-ви Белоруски фронт издава постановление, съгласно което на един жител на Берлин за седмица се заделят до 3.5 кг. хляб, 500 г. месо, 140 г. захар, а...

Поета Хайнрих Хайне на гости на Карл Маркс в Париж. Художник Н. Жуков. На един политически поет Досъщ Тиртей възпяваш ти юнаците в поеми, обаче лошо си избрал и публика и време. Внимателно те слушат те и хвалят те безкрайно: Какъв летеж на мисълта, какви слова омайни! Със пълна чаша във ръка възторжено те славят и бойните ти песни в хор с гръмовен глас запяват. По кръчми пее всеки роб за свободата мила — подслажда виното му то и гостбата му смила. Карл I Сред гората, в хижа въглищарска, кралят, в мисли горестни унесен, малкото дете на въглищаря полюлява със приспивна песен: „Нани-нани, вън овцете блеят, в сламата пошавна нещо тихо… Ти със знак роден си на челото и в съня си се усмихваш лихо. Нани-нани, котката е мъртва… ти със знак се на света намери. Мъж ще станеш, брадвата ще дигнеш дъбовете вече вън треперят. Вярата у старите изчезна, малките деца на въглищаря, нани-нани, в господа не вярват, дваж по-малко в краля хранят вяра. Мъртв...

Хайнрих Хайне СИЛЕЗИЙСКИТЕ ТЪКАЧИ Без сълзи в очите си, мрачни, зловещи седят те на стана и зъбите блещят: „Германийо, твоя мъртвешки саван с проклятие тройно на нашия стан тъчем ний, тъчем! Проклет да е господ, комуто се молим във зимния мраз и във глад, и в неволи! Напразно очаквахме по-светъл ден, той с гавра отвърна и с присмех студен - тъчем ний, тъчем! Проклет да е царят на тез богаташи, когото не трогнаха мъките наши; изтръгнал из джоба ни всеки петак, досъщ като псета разстрелва ни пак - тъчем ний, тъчем! Проклета и тази родина, която със срам и позор си покрива главата, в която погазват цветята без жал, а червеи крепнат във смрад и във кал - тъчем ний, тъчем! Совалката бърза и станът гърми, тъчем ние денем и в нощни тъми; Германийо, твоя мъртвешки саван с проклятие тройно на нашия стан тъчем ний, тъчем!“

Анимационен филм създаден по писма и рисунки на младия Фридрих Енгелс. Киностудио: Союзмультфильм, DEFA-film, 1970г., Режисьор: Вадим Курчевский, Клаус Георги, Катя Георги, Федор Хитрук Ролята узвочава: В. Татарский Още за филма в Уикипедия . 

Зад бляскавата фасада на тържествата по повод тридесетата годишнина от падането на Берлинската стена се крият безуспешните опити на източните немци, да заемат достойно място в единната страна. – 77% от ръководните длъжности на изток са заети от западни немци или чужденци. 84% от върховните съдии в източна Германия са западни немци. Разбира се, веднага след обединението на Германия трябваше да се смени елита, но как да си обясним, че след 30 години така и не се намериха местни жители за ръководните длъжности. – разказва блогера Франциск Шрайбер Поколението източни немци, които не са заварили ГДР, обсъждат това в социалните мрежи и задават въпроса „Защо пътя нагоре за нас, сякаш е затворен?“. – Няма нито един ректор на университет от Източна Германия! – По-малко от 1% от генералите в Бундесвера са източни немци! – От 190 председатели на управителни съвети на фирми, обхванати от борсовия индекс DAX, само 5 са източни немци. – продължава блогера. Като резултат, повече...

Така нареченото бягство в изкуството Често чуваш: художникът не трябва да бяга от живота в изкуството. Какво означава всичко това? Защо художникът не трябва да постъпва така? Нима от гледната точка на художника изкуството не е опит да се компенсира несъвършенството на живота: да изпълниш неосъществените си мечти в съня, да осъществиш нереализираните си изисквания в поезията - накратко, да превърнеш нелепостите на живота в победи на духа? И защо тази глупава препоръка винаги се отправя само към художниците? Защо не предложите на държавника, на доктора, на боксьора или на шампиона по плуване първо да се справят с трудностите в личните си дела, преди да влязат в работата си и да се насладят на удоволствията в нея или в спорта? Че животът е по-труден от изкуството, изглежда е аксиомата на тези дребни критици. И вижте колко артисти, които постоянно и така умело напускат изкуството заради живота, създават бедни картини, публикуват жалки книги, оставайки си приятни хора, мил...

Когато нацистите дойдоха за мен Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист. Когато затвориха социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ. Когато дойдоха за профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз. Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин. Когато дойдоха за мен - вече не бяха останали хора, които да ме защитят. Мартин Нимьолер превод: Борис Борисов и Александър Ножаров

„Човекът на кръстопът“, художник Диего Ривера Въпроси на работник, който чете Кой построи седмовратната Тива? В книгите има безброй имена на крале. Мигар кралете са мъкнали тежките камъни? Няколко пъти е бил Вавилон разрушаван — кой го издигал пак толкова пъти? В кои домове в златосияйната Лима мирно живели са тези, които са изградили града? И вечерта, в тъмната вечер, когато стената китайска била вече завършена, где са отишли зидарите? И триумфалните арки във славния Рим вредом се виждат. Но кой ги построи? Над кого са триумфирали римските цезари? Тази Византия, в толкова песни възпята, само дворци ли за своите хора е имала? На Атлантида дори, легендарната, когато морето в нощта я погълнало, с рев господарите, вече удавници, своите роби на помощ са викали. Младият, горд Александър — той Индия бил покорил. Сам ли? Галите Цезар разбил. Мигар потеглил на битка дори без готвач? Филип Испански бил плакал, когато потънала флотата. Други тогава не са ли ...

Писателят Писателят трябва да даде име на дома, който всички строят. А също и на отделните помещения. Болничната стая той е длъжен да назове „тъжната стая“, мансардата — „ветровитата стая“, а приземието — „мрачната стая“. Той не бива да нарича приземието „красивата стая“.  Отнемат ли му възможността да пише, писателят трябва да заскърца със зъби от мъка. Тогава не му остава друго, освен да се опита с дръжката на лъжицата да издраска своите слова върху стената. Както в затвора, в тази проклета дупка! Не стори ли това, значи не е достоен за името, което носи. И трябва да бъде зачислен към уличните метачи.  Когато в друг дом зачетат неговите писания, хората трябва да си рекат: „Аха, ето как живеят там, в онзи дом!“ Няма значение дали пише с главни или обикновени букви. Но той е длъжен да пише четливо.  Писателят трябва да обитава мансардата. Изгледът, който се открива оттам, е грандиозен. Грандиозен значи красив и страшен едновременно. Там, в мансардата, е самот...

ИЗКУСТВОТО В БИТКА С ФАШИЗМА „Война и трупове“, Джон Хартфилд, 1932 г. История на заболяването „Повечето уелсци са безполезни, втора категория, докторе.“ Не знаеше, че аз съм уелсец. После взе да хвали архитектите на немските лагери на смъртта — не знаеше, че съм евреин. Нарече либералите „бели негри“ и продължи да сипе хули. Като опипвах черния му дроб, усетих мекия дроб на Гьоринг, когато вдигнах стетоскопа, чух да бие сърцето на Химлер, като разчитах енцефалограмата му, помислих си: „Sieg heil, mein Fürer.“ В аптечката на клиниката — червени плодове от брей, бучиниш, кучешко грозде, мухоморка… И все пак му предписах тъй, сякаш ми е брат. По-късно през нощта май съм заспал върху ръката си: за миг изгуби умелост мойта дясна длан. Дани Абс Дани Абс, изтъкнат поет, романист и редактор, е може би най-бележитият жив писател в Уелс. Романът му „Пепел върху ръкава на един млад човек“, описващ историята на неговото еврейско детство в Кардиф докато ...

ИЗКУСТВОТО В БИТКА СРЕЩУ ФАШИЗМА! "Фашизмът е открита терористична диктатура на най-реакционните, най-шовинистичните и най-империалистически елементи на финансовия капитал." - Г. Димитров Помощ за зимата                                                                                                                                                                            Помощниците за зимата идват                                             ...

Бих искал да съм фар в нощта и вятъра - за дребни и големи риби, за всяка лодка - а пък самият аз съм кораб във беда! Волфганг Борхерт и неговото творчество Когато на 21 ноември 1947 година Хамбургският театър „Камершпиле“ представя за пръв път пиесата „Вън пред вратата” и тази премиера се превръща в едно от най-вълнуващите събития в театралния и литературния живот на следвоенна Германия, авторът на пиесата, двадесет и шест годишният Волфганг Борхерт, е вече покойник. Само един ден преди представлението, на 20 ноември, той умира в една болница в швейцарския град Базел.  Животът на Борхерт е кратък, но богат със събития. Той е роден на 20 май 1921 година в Хамбург. Отрано той чувствува своето призвание в изкуството - пише стихотворения, участвува в театралния живот. Но всичко това е само прелюдия, пролог към неговата истинска биография, към онази част от живота му, когато чувствителният, вдъхновен от идеалите на един романтичен хуманизъм младеж и нежен лирически поет Б...

   Ние сме поколение, което не се привързва, което няма дълбочина. Нашата дълбочина е бездна. Ние сме поколение, което не познава щастие, което няма родина, което не се сбогува. Нашето слънце е малко, нашата любов - жестока, а нашата младост - без младост. Ние сме поколение без граници, без задръжки, без закрила. Ние сме поколение, изтласкано от яслата на детството в един свят, създаден от ония, които ни презират.     Но те не ни дадоха някакъв бог, който би укрепил сърцето ни, когато го брулят ветровете на този свят. И така ние сме поколение, което няма бог, поколение, което не се привързва, което няма минало, което никой не признава.    А ветровете на света превърнаха краката и сърцата ни в цигани скитници по нажежените, по затрупаните с преспи колкото човешки бой друмища и направиха от нас поколение, което не се сбогува.    Ние сме поколението, което не се сбогува. Ние не можем да преживеем разлъка, ние не бива да преживяваме р...