Червеният ездач

Крум Кюлявков Послушах дявола Веднъж такъв ми падна случай - сам дявола да ми е гост. Нали съм млад, нали съм прост, поисках аз (тоест помолих) той на акъл да ме научи. - Какво ли ще те уча? - казва. - Едно помни! Бъди смирен. Не бивай нивга разярен. Не ритай срещу ръжен - даже втелясвай се и се прозявай. Директор видиш ли - стани. Милионер - ръка целувай. Пред мъдрите пък не мъдрувай, на глупавите ум не давай и с всичките се съгласявай. Тоз каже - да. Ти: да, да, да! А онзи отсече ли: не - ти подир него: не, не, не! Бъди от принципи свободен и плюй на всяка свобода. За лев направиш комплимент - за двеста лева ставаш годен. Послушах дявола и на - сега съм в нашата страна аз най-щастливият човек. И всичко ми върви - да, да - като по вода. Крум Кюлявков, 1941 г.

Стоян Венев, "Септемврийски нощи", 1962г. Ние Бе краят на септември.  На нашата страна  развиха се пламтящи  червени знамена.  В ливади,                ниви,                      друми,  като порой отприщен  гневът               коси разплете  от мъка стогодишна.  О, светъл и безспирен  подем            на цял народ!  Горите даже нощем  размахваха секири.  Със пяна на устата  боботеха реки  и пазвите си мощни  разгръщаше                        гората.  Величествен и славен  на партията път!  Мъст,          патос,                    ярост свята...