Червеният ездач

Един паметник, открит на 13 октомври 2012 г. в Троян, неминуемо прави впечатление. Скулпторът Борис Борисов е изваял млад мъж, стъпил здраво на земята и опрял се на своя велосипед. Годините 1907-1944, поставени от арх. Пламен Цанев като част от монумента, свидетелстват за рано прекъснат полет, а буквите от името са категорични: Иван Хаджийски. Възможно е да се запитаме относно връзката на един от най-известните български социолози и велосипеда, но точно с колело той от 1936 г. обикаля България, за да проведе своите социологически анкети в различните нейни краища... Резултатът от тези обиколки е в статиите, печатани в сп. „Философски преглед“, които посмъртно са обединени в труда му „Оптимистичната теория на нашия народ“, и в страниците на „Бит и душевност на нашия народ“ (първи том 1940, втори том 1945, трети том – неиздаден, предполага се, че е загубен в издателство „Хемус“, където е предаден за отпечатване). Минко, бащата на Иван Хаджийски, издържа семейството си като занаятчия. Въ...

Паметник на Иван Хаджийски пред родната му къща в Троян. Парвенюто (внезапно успелият, новобогаташев) е вид личност от време на цивилизацията (на собствеността). Душевността на човека се определя от обществения му бит. Но съществува различие в подвижността (скоростта) на бита и душевността. В обществения живот най-напред (като основни) се установяват стопанските отношения, след тях – политическите и дълго време след това съответната им душевност измества старата. Човек може да направи успешен скок в общественото си положение (стопанство, власт, наука изкуство). Съобразно с това той променя и поведението си. Но превръщането на това външно необходимо поведение в личен нрав, в плът и кръв, поради относителна самостойност на мозъка, не става със същата бързина-минава известно време в подражание, в имитиране. В тази разлика в скоростите се корени онази душевност, която ние наричаме ”парвенюшка” и която, съчетана в известно съотношение, дава на носителите си прозвището „парвеню”. П...