Червеният ездач

Свръзката между растящото беззаконие, което се започва тъкмо оттогава, откогато наивните наши граждани очакваха „свобода и законност“, и растящето число на политическите убийства е несъмнена. И ето, жертва на владеющето беззаконие падна такъв един рядък във всеки народ талант, какъвто е юмористическо-сатирическият. Жертва на беззаконието във вътрешното управление падна Алеко Константинов, тоя Алеко, който би бил гордост литературна във всеки образован народ и от таланта на когото толкоз много очакваше честна и интелигентна България. Честен, безкористен, извънредно скромен, като всеки действителен талант, затова и постоянно беден, Алеко Константинов представляваше една от ония светли личности, които са редки. Понякога той е попадвал в такава бедност, че и петаче не с намирал в джоба си, както това може да се види от един негов подлистник на нова година, поместен преди една или две години в един от столичните вестници. Но от същото му произведение виждаме с какъв весел юмор се отнасяше к...

Алеко Константинов убит на 34 години! Депутат с побъркани местоимения …! С побъркани местоимения!? — Да, да, приятелю, с побъркани местоимения! Има и такъв екземпляр за украшение на Народното събрание. Страшен комик! Едва успее да си отвори устата, а представители и публика изгасват от смях. Ти си меланхоличен и ти се чудя, че пренебрегваш развлеченията, които може да ти достави събранието. Па ако търсиш развлечения съгласно с душевното си настроение — има и такива. Вземи непример Маркиди Милитараки. Той е трагик. И какъв трагик! Звездите на Роси и Салвини, знаменитите трагици, са вече на захождание; ето човека, който с достойнство би могъл да ги замести. Как съдбата си играе с хората! Как някой път случайни обстоятелства могат да отклонят човека от истинското му призвание и да разбият блестящата му кариера. Аз съм уверен, че ако Маркиди би стъпил веднъж на театралната естрада, той нямаше да слезе вече от нея и ний щяхме да се гордеем с един генйй актьор. И днес, вме...

Социалната ирония у Алеко В невиждания кипеж на гешефтарски страсти и апетити, при формирането на новата държава, в епохата на първоначалното натрупване на капитала, чрез властта, търговия, предприятия, държавни доставки, образователен ценз, журналистика, в епохата на бай Ганю Балкански, Алеко проповядва благородни, чисти чувства, святи принципи, честност, съвест, доблест, чувства и добродетели, култивирани през „друго време и от турско време” - епохата на Възраждането и националната революция, чувства вече угаснали, затрупани със слой мерзости. Затова и Алеко скъпо ги заплати - с живота и кръвта си: бай Ганю го застреля в тъмнината… угаси свещта от Възраждането! Бай Ганю и преди, при турчина, не е бил опозиция, а само раболепна рая, че сега ли, когато държавата е негова! И преди той си е гледал търговийката, кесийката, и тогава революционерите и бунтовниците са били за него чапкъни, хайдучаги, както и сега революционерите в Македония. Но именно сега е дошло напълно царст...