Червеният ездач

Създадения с усилията на три държави – България, ГДР и Съветския съюз филм е посветен на подвига на Димитров, извършен от него през 1933 година в залата на лайпцигския съд. Още първите кадри на филма ни показват, какви мощни сили е хвърлила фашистката пропаганда, за да докаже, че подпалването на Райхстага е дело на комунистите. Камерата ни принася от залата на съда в ловния дом на Гьоринг, където главатарите на фашистката партия всекидневно преглеждат на малък екран, монтиран в облицованите с дъб стени, кадри от хрониката, заснета на процеса. Именно тук, на върха на Национал-социалистическата партия е бил замислен този нагъл спектакъл с подпалването на Райхстага и съда над комунистите. Подменени факти, нагласени доказателства, спектакъла се разиграва, като по ноти... Но ето от своето място се надига смугъл, чернокос човек, започва да говори, да задава въпроси – и възниква усещане, че не съдия Бюнгер, а подсъдимия Димитров ръководи процеса. Разбирайки, че самия ход на процеса е драмати...

Изобличаването на Багряновото двуличие трябва да бъде последвано от дела! Скъпи съотечественици! Грандиозното лятно настъпление на Червената армия, което продължава непрестанно в течение на повече от два месеца, приближи войната в Европа към нейната развръзка. След като напреднаха 500-–600 километра, доблестните съветски войски със стремителни удари разгромиха германските армии по целия фронт от Балтийско море до Черно море, унищожиха около един милион германски войници и офицери и напълно очистиха от германските окупатори Украйна и Белорусия, както и голяма част от територията на Прибалтийските съветски републики. Преследвайки разгромените германски пълчища, те нахлуха в Полша, освободиха значителна част от нейната територия и създадоха угроза за Варшава и Краков. Съветските войски излязоха вече на границата на Източна Прусия и всеки момент войната може да бъде пренесена върху германска територия, за да бъде завършена със завземането на Германия от съюзните войски и с унищожаването на...

Паметник „Мъжество“ в Брестката крепост, скулптор Александър Кабалников РУСНАКЪТ ИСКА ЛИ ВОЙНА На М. Бернес Руснакът иска ли война? Попитай тази тишина, захлупила поля, гори и във брезите що се крий, попитай война, паднал в бой... и ако той, и ако той мълчи, попитай му сина: руснакът иска ли война. Единствено за роден кът войникът ли намери смърт или на север и на юг спокоен сън да има тук и под най-мирния акорд да спиш, Париж, да спиш, Ню Йорк? И нека каже ти съня руснакът иска ли война. Воювахме преди - до смърт. Не искаме и този път момчетата да падат в бой, за да запазят края свой. Попитай майките добри, жените, нашите сестри... Дано усетиш светлина: руснакът иска ли война. Евгени Евтушенко Превод: Живодар Душков БАЛАДА ЗА МОМИЧЕТАТА - ЗЕНИТЧИЦИ С години спомените ни бледнеят, сърцето неведнъж натам летя… Момичета - войници в батарея, на осемнайсет - старшата от тях. Бретон небрежен над очите хитри, далече са война и смърт, и мъст… А танкове настъпваха към Химки. Ония същите. Със ч...

След 288 дневно гладуване на 3 април 2020 г. почина Хелин Бьолек (Helin Bölek) – солистка на световно известната музикална група „Grup Yorum“. През 2018 г. Селма Алтън (солист на групата) и Инан Алтън (китарист) бяха включени в списъка на „издирваните за тероризъм“ в Турция. Семейството музиканти е принудено да избяга във Франция и поиска политическо убежище. Групата „Grup Yorum“ е създадена през 1985 г. в Турция и е записала над 20 албума, също е осъществила многобройни концерти на пет континента. „Ние гладуваме, защото: – нашите концерти са забранени, режимът не иска да пеем; – конфискуваха нашите музикални инструменти; – подлагат ни на арести и натиск.“ – Хелин Бьолек. „Вярвам, че тези мрачни дни ще отминат, за да стане възможно това, аз правя необходимото, един ден отново ще проведем концерти на онези площади. Обичам ви!“ – Ибрахим Гьокчек – солист на група „Grup Yorum“, който също гладува в знак на протест. Песен написана и изпълнена от Хелин Бьолек ХАЙДЕ, СТАНИ...

От 13 до 15 февруари 1945 г. Великобритания и САЩ подлагат на масирана бомбардировка немския град Дрезден. Казармите, железопътните възли и предприятията в покрайнините остават почти непокътнати. В една от бомбардировките за 30 минути са убити над 25 000 мирни жители.  На 14 февруари 1945 г. 65 английски и американски самолети без особен военен смисъл изсипват 52 тона бомби над окупираната от нацистите Прага в самия исторически център на града.    Користно оплакване на един нацистки град Не само съм хвалил един нацистки привърженик, но и съм изразявал скръбта си от смъртта на един нацистки град. Става дума за Дрезден, разбира се. Трябва да повторя, че бях американски войник там, военнопленник, когато градът беше опожарен до основи. Не бях на страната на германците. Скърбях за унищожаването на Дрезден, защото той само временно беше нацистки град, а в продължение на векове е бил съкровищница на изкуството, принадлежаща на всички земляни. Пак можеше да е такава. ...

Фашисткия кучкарник, Кукриникси, 1941 г. Днешната дата е една от най-мрачните дати за България. На 1 март 1941 година царборисовските управници подписаха присъединяването на България към тристранния пакт, за да пуснат още на другия ден германските войски на наша, българска територия. 1 март 1941 година е черна дата в историята на България. Черна дата е, защото сегашните управници успяха да тикнат страната ни в лагера на международните разбойници — хитлеристите, и с това не само да я изложат пред всички свободолюбиви народи като помагачка на разбойниците, но и да я обрекат на сигурна катастрофа. Черна дата е, защото тури началото на вероломния удар в гърба на братските балкански народи, борещи се против фашистката агресия. Черна дата е, защото ознаменува превръщането на земята ни в хитлеристка военна база на престъпната война срещу велика и братска Русия. Черна дата е, защото от 1 март 1941 година започна фактическото поробване на нашия народ от хитлеристка Германия, усиле...

Борис III и Хитлер. Военен съюз между българските и немски фашисти. НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА, А НЕ НАЦИОНАЛНО ОБЕДИНЕНИЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ЦАРБОРИСОВАТА КЛИКА Въстанието в Драмско през октомври месец тази година и извършените от правителството зверства над населението в Драмско са една от ярките илюстрации на така нареченото обединение на България, с което родоотстъпниците от царборисовата шайка искат да заблудят нашия народ и да го тикнат да пролива кръвта си за Хитлер. Повече от 15 села в Драмско, в това число и български, въстанаха против золумлъците на нашите чиновници и полицаи и в продължение на няколко дена водиха сражения с изпратените срещу тях войски. Както се знае, беше изпратена германска авиация, която срина до основите всички въстанали села. Цялото население беше избито без милост — без оглед на пол, на възраст. Освирепелите правителствени катили, заедно с германците, заляха с кърви драмските полета, по примера на най-черните джелати от историята на колониалните завоевания....

Портрет на писателя Георги Караславов, Иван Фунев, 1933 г. Културен живот? Те – и културен живот? От кога, наистина, те, които гласуваха и отпущаха мизерни бюджети за просвета, те, които ограничаваха ученици и студенти в гимназиите и университетите, те, които конфискуваха толкова много вестници и книги, са се загрижили за културата? Каква култура? Ние я познаваме от близкото минало и, за да не помислят, че сме толкова късопаметни, ще напомним някои от „културните“ им прояви. През периода 1923 г. – 1944 година те убиха: Гео Милев, един от най-даровитите поети и един от най-културните хора на България. Христо Ясенов, един от най-големите майстори на стиха. Сергей Румянцев, певецът на българското борческо село. Никола Ф. Гинев, блестящ фейлетонист и хуморист, редовен сътрудник на в. „Червен смях“. Васил Карагьозов, поет, преводач, културтрегер. Георги Шейтанов, даровит литературен критик. Арсени Йовков, поет и преводач. Тодор Страшимиров, белетрист. Христо К...

„Към победа“, Кукриниксите, 1943 г. ФАЛИТЪТ НА ХИТЛЕРОВАТА СТРАТЕГИЯ Подкупеният от немците български печат превъзнася до небесата хитлеровата “генерална” стратегия. Продажните влечуги се мъчат да убедят нашия народ, че победата на Хитлер е сто на сто осигурена и че нам не остава нищо друго освен да коленичим пред “всемирния победител” и заслужим неговото благоволение. Обаче днес и слепите виждат фалита на фашистката стратегия, изтъкана само от измама и лъжи. Първият пункт на хитлеровата стратегия беше война на един фронт. Но в стремежа си да заграби съветските храни и петрол Хитлер вероломно нападна Русия. Хитлеровата стратегия фалира, той сам почна война на два фронта, а това неизбежно води Германия към поражение, по-жестоко отколкото през 1918 година. Вторият пункт на хитлеровата стратегия беше, че Германия води “революционна” война срещу “плутокрацията” — за нов, едва ли не “социалистически” ред в Европа, основан върху труда. С това се приспиваше вниманието на труде...

Отворено писмо до г. Борис Вазов Г-н Вазов, Намирам за съвестно да Ви изпратя един екземпляр от току-що излязлата от печат, съставена от мене „Антология на българската литература“. Вас, като брат и универсален литературен наследник на покойния Иван Вазов, патриарха на българската литература. Както ще забележите, моята антология не е обикновен сборник, а критична работа със старание за пълна научна обективност. Надявам се, че ще се съгласите с мястото, което — от гледището на тази научна обективност — давам на Иван Вазов: надявам се също, че ще Ви се хареса и даденият от мене критичен избор из неговото поетическо дело. Моят избор не се съгласява напълно с избора, който е даван от други при подобни случаи. Но аз мисля, че истинският — ценният — облик на Иван Вазов като поет стои не в ония вестникарско-екзалтирани възклицания пред славата на българското оръжие, които покойният поет даде през последното десетилетие на живота си, а в много стихотворения от по-стари години, в ...

Илия Петров, „Партизанска песен“, 1959 година. ОЧАКВАНЕ      Ден денувам - кътища потайни,      нощ нощувам - пътища незнайни. Дните са за мен безкрайно скучни - бавно се изнизва ден след ден. В тази малка стаичка заключен мълком чакам, в мисли потопен. А навън разцъфва буйна пролет - всичко е в зеленина и цвят. Птичи песни, птичи волен полет. Слънцето изсипва благодат. Колко ми се иска да изхвръкна вън, на ведросиния простор, но докато хубаво не мръкне, няма да напусна тоз коптор. Ах, минавай, ден на тежка орис! Слънце, ускорявай своя ход! Мойто царство да настъпи скоро - тъмната и волнокрила нощ. Аз залюбих тези нощи тъмни, черен мрак кога навред цари, че се скитам докле се разсъмне, докле утрото се зазори. Че нощта е майчица закрилна, съучастник в заговора свят. Тъмнината славно ни укрива, скрива ни от дебнещия враг. "Полска мадона", Иван Милев, 1926 г. ЛЮЛЧИНА ПЕСЕН Вънка нощ е непрогледна, вятър свири, дъж...