Червеният ездач

ЗОРАТА НА ОКТОМВРИ 1917 - български поети за Октомврийската революция. "Петроград няма да дадем" Дмитрий Моор, 1919 г. Петроград Ти грееш, Петроград, все тъй непобедим след толкоз тежки дни и пристъпи безплодни – и сякаш чувам аз през твоя прах и дим победната тръба на робите свободни. И ти стоиш сега над хиляди съдби – символ на крепката десница неуморна и не един напад по тебе се разби, и не една вълна, престъпна и позорна. Аз виждам твоя стан, в желязо окован, и твоя легион – възмогнати и горди. Припада тъмна нощ и върху твоя стан налитат варвари на многобройни орди. Припада тъмна нощ и меден рог звучи: нападат варвари гранитните ти брони, но... в бойния напев с усмихнати очи летят железните червени ескадрони. Нападат варвари... и ето – страшен гръм! – звучи победен марш по твоите площади; желязна крепост е тук всеки камен дом и всяка улица - море от барикади. И твоите деца, о беден Петроград, умират и мълвят молитва словословна ...

Христо Ясенов Връбчо Изпечен шут и заплатен клеветник, днес Връбчо наш остана пак да чака: от кандидат за общински съветник превърна се на вестникарска сврака. А хитър е — и не една интрига курдиса той пред изборите наши, ала акъл му никак недостига, та стана член на блока от апаши. От комунизъм Връбчо се не плаши — а всеки ден за него шум повдига. Кат журналист забъркан в много каши той може да те лъже и да мига. Сервилен мъж, навикнал на поклони, честит е Връбчо с празната кратуна! — на вестник „Мир“ от мръсните колони ще си изкара винаги самуна. Общоделство В езика тя бе малко схваната, а той бе едър и плешив. Тя стана писарка в прехраната, а той — Пастухов детектив. Изпрати той при нея сводници — и тя отвърна кратко „да“. И станаха добри проводници на контрабандите в града. Настана криза — ден мъчителен — и падна кабинета стар. Тогава нейде в Ючбунар отвориха те дом съмнителен. Срещу Нова Година И аз те чакам в сънна изнемога, ала ...

Погрома 1925 - по дирята на безследно изчезналите. Христо Ясенов е арестуван на 21 април 1925. Безследно изчезнал след 10 май 1925. Мироздание Пред моя взор животът се разтвори кат чашката на ведроцветен крин - и аз пребродих всички кръгозори: целувах свода знойноведросин и славослових земната съблазън, като прокуден и разблуден син. Живота ми бе ярко отбелязан с победите по триумфален път, макар да бях с проклятие наказан. И неведнъж целувах свойта смърт, и неведнъж съм плакал от тревога - безгрешно чист и раб на свойта плът. Но и в скръбта на тая участ строга, сред земното безпътие и срам целунах злото и създадох бога - и сам издигнах лъчезарен храм, и мир създадох - нов и необятен - и нему свойто слънце ще раздам. Благодарност Освободен, отправям своята благодарност към всички приятели, познати и съчувственици, както и към редакциите на всички вестници, които изказаха своя протест на възмущение по повод моето безпричинно и беззаконно интерниран...

"Угасна една голяма звезда на нашия небосклон. Плачете, ако не е секнал изворът на сълзите ви: с нищо не можем го замени! Ние сме шепа народ - стига жертви! Този кървав стълб от бляскави имена ще ужасява поколенията!" Антон Страшимиров 1925 г. Христо Ясенов худ. Ари Калъчев  Пробудни песни  Част IV от „Рицарски замък“  1 Събуди ме в прохладните утрини, майко — в несъбудени ранни зори: искам слънцето, слънцето светло да видя и далечните сини гори! И понесъл тъгата на тъмни пустини, превъзмогнал кошмари и сън, да послушам пробудните цветени градини и съзвучния сребърен звън. И забравен от бога на всички небета — като лодка по тъмни води — да погледам далечните родни полета и земята на мойте деди. Събуди ме в прохладните утрини, майко — в несъбуден рани зори: искам слънцето, слънцето светло да видя и далечните родни гори!  2  Аз искам да съм пролет сред пролетите млади и ручей бистрошумен от бисер и сълзи — и кротко да целу...