Червеният ездач

Плакат, Хосе Кабалеро, 1933 г. На Федерико Гарсия Лорка Загледан над огледала от чакащи любов води, такъв бих те нарисувала. Целувал жена с ментов дъх високо в далечния балкан. С вкус на босилек в устата пренесе тук южния полъх. Не си целунал мен - зеленооката, а сянката на смуглата циганка, чиито седем братя с дуенде оседлавали за теб конете. И търсили са те край смокиня, на която някой Юда ще се беси. Продал би тебе, Федерико, за сребърна кама поне! Горчивината на едно сърце обагря злъчни цветове. И пак пасат там конете, дето седлата и юздите по смокинята висят. Мария Чулова, Пловдив, 2 април 2012 г.

Поетът-революционер, Червеният генерал и Боевой не са чужди шпиони, а национални герои и бойци от европейската антифашистка съпротива! Мемориалът „Гарнизонно стрелбище“ Звучи позорно за нацията ни, но е време да признаем: България е единствената страна в ЕС, толерираща сатанизирането на антифашистката съпротива през Втората световна война и охулването на национални герои, загинали в борбата срещу хитлерофашизма.  75-годишнината от разстрела на Никола Вапцаров разпали нова вакханалия върху поета-революционер, тон за която даде и небезизвестният Георги Лозанов. По ирония на съдбата храненикът на комунистическия строй се оказа най-лютият враг на комунизма. Във водено от него телевизионно предаване чухме това уникално прозрение: „Никола Вапцаров продължава да е жертва на несъстоялия се у нас дебат за близкото минало…“ А гостенката му в студиото – работеща в Белгия интелектуалка, обяви Вапцаров за терорист, защото служил на чужда държава… Друга задгранична интелектуалка – живеещ

Мярка по „червения кантар“ на Майстора „Смях и пламък, сарказъм и любов, желязна мисъл и огнен ентусиазъм, цветист език, мощен тръбен глас…” „Негов основен принцип беше: никакви, нито най-малки отстъпки на враговете на пролетарското освободително дело…” „Сам Кирков напомня силно на апостола Левски: трезв реалист, дълбок познавач на хората, непреодолима сила на убеждението, непреклонна воля за осъществяването на поставената цел…” „Никога един социалист не е давал на буржоазията внушения за самоубийство по тоя приятен начин, по който я увещаваше Кирков…” Колкото и дълбока, вярна и проникновена да е всяка словесна мяра за живота, делото и творчеството на Георги Кирков, тя винаги ще стои неудобно, непривично, но и неуязвимо върху прецизния от скромност „червен кантар” на Майстора. Думите, колкото и дълбоки, верни и проникновени да са те, никога не биха достигнали кладенеца на човешкото обаяние, на комунистическата непреклонност и вярност, на сложната и многомерна творческа с

Съдия над съда. Георги Димитров героят от Лайпциг. Димитров 1 Когато Георги Димитров се защищаваше пред съда, когато бе обвинен в не едно и не бе уличен в ни едно престъпление, той направи признание, че при четенето на книги имал навика да подчертава отделни места, и допълни: „Аз уча винаги. Сега например изучавам немското правосъдие.“ 2 Другари, това изучаване е от по-особен род, защото цял колектив от побъркани инженери дори и да бяха прокарали ров от Кюстенджа до Вроцлав, с цел да разчупят земята на две половини, пак не биха учудили толкова много света, както нашият Георги Димитров със своята любознателност. 3 Какъв ученик, какъв величав ученик! Той ни учи как трябва правилно да тълкуваме, той дава поука на 60-милионния немски народ. Пред всеки въпрос на такъв ученик треперят самите учители. А препоръките, които им дава в интерес на истината, всяват в тях ужас. И какво ще остане от цялата тая правна материя, след като той я изучи? А той е так

ПОЕТИ И ХУДОЖНИЦИ ОТ ЦЯЛ СВЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ „Поклон пред труда“, Николай Манио, Румъния, 1978 г. Спомен Тук нивата не се оре с ралото Адамово. Тук алените ябълки не забранява никой. Дървото на познанието цъфти през четирите сезона. Реките тука не върлуват, както им се ще – едно въже от воля тук е вързало коравите им диамантени зъби. И реките сега като огромни стъклени волове следват укротени на плодородието ширните полета. Аз чух във ВЕЦ „Батак“ дълбокото мучене на реките, които теглиха покорно плугът огромен на Народната република. Янис Рицос, Гърция „Роза и звезда“, Народна култура, София 1984 г.