Червеният ездач

Селяни, Стоян Венев Манифест Слушайте вие, спекуланти, съдии, висшисти, дето всичко научихте и пак не разбирате нищо: в тези безмилостни дни - жестоки и подли - ние живеем с несломимата воля за подвиг. С наште очи жадни и халюциниращи ние виждаме светли лица и безкрайни градини. Здрави са нашите корави, мазолести длани. Ний не очакваме пенсия, нито тихо житейско пристанище. А вие, които всичко си присвоявате и от време на време милостиня ни давате и със доволство на своя живот ръкоплескате, вие ще видите чии бяха Ботев и Левски в някоя сутрин, когато денят експлодира в буря от блясъци, мъка и жажда неспирна. От свойте незнайни гробове те ще възкръснат с иглянки пушки на рамо и саби на кръста и ще прегазим ние тази отровна съвременност с жалките хора, с лъжите и хищната бедност. Страшен ще бъде за вас оня час на пожарите, в който сърцата си млади ний ще изгаряме, за да изхвръкне из тяхната огнена пепел новия свят - необятен, свободен и светъл. Александър Геров, 1940

худ. Георг Грос Хора От нищо не изпитвам такова отвращение, както от вас, приятели хора, с вашите скъпи деца и любими семейства - вие, които изпълвате банки, учреждения и кантори. Когато ви гледам ухилени или навъсени, с очила, с вратовръзки, неразделно свързани с модата, виждам в очите ви зъби, капани и въдици, виждам в душата ви вашето сляпо нищожество. И ме е срам от небето, тъй необятно, от свободните птици, които летят в висините, от росата, която сутрин блести по тревата, и от моето куче, което ме гледа усмихнато. Де да бягам, за да запазя душата си? Гонят ме вашите погледи, вашите мисли, вашата подла култура и цивилизация - вие, свръхчовеци и свръххищници. Искам да срещна откровени човешки очи. Искам да видя копнеж и дълбоко разбиране. Искам да стисна груби, но честни ръце, та поне себе си да не презирам. Алексанвър Геров 1940 г. худ. Георг Грос Мир А ако бъде мир и цялата земя, потресена от кървите, най-после си отдъхне, тогава ние, младите, ще бъдем най-щаст...