Червеният ездач

Художник Борис Ангелушев ДЪЛБОКИТЕ КОРЕНИ Нито едно от по-значителните политико-обществени движения в новата история на България, включително мощното съпротивително движение срещу фашизма и хитлеристкия империализъм, не може да се разбере и оцени напълно добре, ако се забравят дълбоките влияния, които оказа върху сформирането на народностната ни психика петстотингодишното ч е р н о  р о б с т в о под анадолските завоеватели и борбите на българския народ за национално освобождение. Като реален обществен фактор не бива да се недоглежда и отношението на дълбока признателност на българския народ към своя освободител – великия руски народ. Огромно влияние върху нашия трудов народ и интелигенция оказа и Великата октомврийска революция, създаването и укрепването на Съюза на Съветските Социалистически Републики. На трето място трябва винаги да се има предвид влиянието на социализма в България и борбите на работническата класа и селските маси за икономическото си и политическо освобождение....

„Калин Орелът“ - български художествен филм. Константинопол 1883 година. Едит, осиновената дъщеря на френския посланик, е заинтригувана от миналото на иконома Жак и записва неговите спомени за Парижката комуна. По време на посещение на Черният остров, тя помага на осъдените, които работят тук. При взривяване на скали един от каторжниците, Калин Орелът, я спасява от падащите камъни. Тя научава, че той е български революционер, който пет години след освобождението на страната от османско иго все още е затворник. С нейна помощ Калин Орелът избягва и се връща в България. Тук той открива нова грабителска власт. Ветеранът революционер, участник в Априлското въстание от 1876 година, е привлечен от социалистите – продължители на неговите идеи. Едит открива, че избягалия каторжник е нейния истински баща и тръгва да го търси. Калин, който се противопоставя на новите български управници е убит от наемен убиец. Едит пристига в деня на неговата смърт, която прераства в народна демонстра...

За дедите ми и за мене Безимен и безславен е родът ми, но кръвта ми е чиста, червена. Свинари и овчари — дедите ми са се спуснали от планините да търсят хляб към дунавското поле, но страхът им от изедниците бил по-голям от глада — възпрял ги в непреходните гори на последните предбалкански хълмове и баири — по-далеч от бейовете и чорбаджиите, по-близо до жълъдите и дивите къпини. Изтребили те пънищата, изровили дупки в земята, затрупали ги с коренища и пръти, задимили огнища… Най-прости езичници — те хлопали ръжени и маши срещу мишки и плъхове, срещу змии и гущери, колели курбани по оброчищата, дано омилостивят змейовете и сприите. Увити в смърдящи кожи, те не знаели молитвата, с която се измолва хляб от небето, затова то им носело само гръмове, градушки и пороища, жеги, суша и мор. Земята майчица, гората закрилница, косматите ръце, клепаната логика, обкованият кривак са били едничките им надежди. С прогнили ризи вместо ризници, с калпаци рошави вместо шлемове, с ковани криваци...