Публикации

Незабравими мигове – спомен на Петър Загорлиев

Изображение
Митинг по случай освобождаването на политическите затворници в Пловдив – 8 септември 1944 г. Незабравими мигове След продължителна безработица през април 1934 г. започнахме работа. Започнахме и подготовка за стачка. Създадохме в складовете партийни и професионални организации. През май предявихме искания за увеличаване на надниците. Тютюнотърговците отказаха да дадат увеличение и на 5 или 6 май всички складове се вдигнаха на стачка. Избрахме стачен комитет от 30 души, В него влизаха: Стефан Абаджиев – председател, Петър Загорлиев – секретар, Иван Конарев, Цанко Христов, Димитър Зарев, Михаил Харитонов, Иван Вергов, Сандо Анархиста, Васил Анархиста, Васил Жеров - касиер и др. Първата ни грижа бе да назначим постове за охрана на складовете. В знак на солидарност обявиха стачка цигарените, хлебарските и каменарските работници. Стачката се разрасна и обхвана 20 000 души. Всеки ден стачният комитет издаваше бюлетин. За да се събират помощи, бяха пуснати специални кочани с квитанции. Окръжни

Гео Милев за Алесандър Блок

Изображение
Гео Милев за Александър Блок Известието за смъртта на Александър Блок не разтревожи мнозина у нас. Защото малцина са у нас ония, които простират своето чувство по-далеч от онова, що виждат около себе си; малцина са у нас ония, които чувстват като свое съкровището, родено из една човешка душа, възпламтяла някъде далеч в света; малцина са у нас ония, които влюбват душата си в съкровищата на общата човешка душа. Защото най-сетне: малцина са у нас ония, за които могат да съществуват съкровища на душата; и защото малцина са ония, които знаят името Блок. А Блок беше една голяма човешка душа – понеже беше една голяма душа за Русия. Блок е една от големите еманации на руската душа – последно зърно в наниза от големи руски души: Пушкин, Достоевски, Толстой, Соловьов, Чехов, Блок. През устата на тия – все по-силно и по-пълно – Русия, руският народ, каза себе си. Разкри себе си. Запали себе си. Русия има много поети, много големи поети, много велики художници на словото. Но величието за мнози

Хосе Клементе Ороско

Изображение
“Моята единствена тема е човечеството, моят единствен стремеж е максимум на чувствата, мои средства са реалното и целенасочено изобразяване на хората в техните взаимоотношения.“   Портрет на Ороско от Давид Секейрос. Хосе Клементе Ороско (23.XI.1883-07.IX.1949) е един от тримата велики мексикански майстори на стенописи. Той пресъздава с новаторски патос и правдивост историята на Америка, както и борбите за свобода и равенство водени от народа.   Спящо семейство. Хосе Клементе Ороско.   Похода на сапатистите.  Хосе Клементе Ороско. 1931 г. Обоз. Хосе Клементе Ороско. 1929 г.   Сапата. Х осе Клементе Ороско. 1930 г.   Мексикански войници.  Хосе Кременте Ороско. 1928 г. „Ние започнахме да осъзнаваме, че притежаваме индивидуалност, цена която не е по-ниска от всяка друга. Да, ние се нуждаехме от уроците на древните и чуждестранни майстори, но и сами можехме да творим така и даже по-добре от тях. Именно тогава нашите живописци си дадоха ясна представа за страната, в която живееха. На всичк

Мечти за република – Светослав Минков

Изображение
Рисунка и текст Владимир Маяковски. Мечти за република Долу монархията! Да живее републиката! Тоя лозунг оказа наистина такова неподозирано въздействие върху всички българи и дори великобългари, че за една нощ у нас не остана нито един монархист. Сега със свещ да търсиш някой защитник на царския режим — не можеш го намери. Довчерашни царедворци, царски демократи, монархосоциалисти, задокеански утописти и свенливо усмихнати фашисти просто плюят на монархията и настояват час по-скоро да се обяви републиката. Не могат да търпят повече тиранията на Кобургската династия. На мнозина от тях гръбнаците са счупени от дългогодишно преклонение пред царския престол. На мнозина сърцата все още правят засечка от някогашното изкачване по стълбите на двореца. Стига тоя тормоз! Стига това размахване на царски укази, чието вероломно шумолене действува убийствено върху нервите! И прави са хората. Години наред те са били бездушни кукли в ръцете на свирепите Кобурги — време е вече да си отдъхнат от прежив

Дълбоките корени – Орлин Василев

Изображение
Художник Борис Ангелушев ДЪЛБОКИТЕ КОРЕНИ Нито едно от по-значителните политико-обществени движения в новата история на България, включително мощното съпротивително движение срещу фашизма и хитлеристкия империализъм, не може да се разбере и оцени напълно добре, ако се забравят дълбоките влияния, които оказа върху сформирането на народностната ни психика петстотингодишното ч е р н о  р о б с т в о под анадолските завоеватели и борбите на българския народ за национално освобождение. Като реален обществен фактор не бива да се недоглежда и отношението на дълбока признателност на българския народ към своя освободител – великия руски народ. Огромно влияние върху нашия трудов народ и интелигенция оказа и Великата октомврийска революция, създаването и укрепването на Съюза на Съветските Социалистически Републики. На трето място трябва винаги да се има предвид влиянието на социализма в България и борбите на работническата класа и селските маси за икономическото си и политическо освобождение. Пет

Никос Казандзакис – вечният призив към човечност

Изображение
  Никос Казандзакис – Стигни, докъдето можеш! Това беше твоят глас; никой друг на този свят не би могъл да изрече такава мъжка дума, само ти, ненаситни Дядо! Не си ли ти непоколебимият, непреклонният, въпреки безнадеждността, вожд на готовото за бой мое поколение? Та нали ние, ранените, гладните, лудите глави, железните глави, зарязахме охолния живот и сигурността и начело с теб се хвърляме напред, за да разчупим границите? Най-сияйният образ на отчаянието е Бог; най-сияйният образ на надеждата е Бог; отвъд надеждата и отчаянието, отвъд прастарите граници ме тласкаш, Дядо. Къде ме тласкаш? Поглеждам около себе си, вглеждам се в себе си; добродетелта обезумя, геометрията обезумя, материята обезумя; трябва отново да дойде законодателят Ум, да наложи нов ред, нови закони; по-пълна хармония да зацари в света. Никос Казандзакис, "Рапорт пред Ел Греко" Но изведнъж, изсред селото, от най-високата тераса — пронизителен, сърцераздирателен вик; една душа се разкъсваше: „Боже на Израил,

Русчушката кървава баня

Изображение
РУСЧУШКАТА КЪРВАВА БАНЯ В основата на първото „царско клане“ в независима България е любовта на двама русенци - той: Юрдан Стефанов, 32 годишен, вдовец, чиновник в Русенската земеделска банка, тя: Емине Саафет Афуз Мехмедова, "хубаво турско момиче", ненавършило 16 години, но решило да смени вярата си, за да стане съпруга на Юрдан. Турският пълномощен министър в Софиия Асим бей, узнал за предстоящото покръстване на Саафет и готвената сватба, превръща случая в политически - "потъпкване на турската релия". Правителството на Демократическата партия се намесва твърдо с цел да запази добрите си отношения с турското правителство, като истинската причина е, че предстояло цар Фердинанд да се срещне със султан Абдул Хамид II - първата среща след обявяване на независимостта на България. Именно страхът от проваляне на царската визита довежда до заповедта на министъра на вътрешните работи Михаил Такев: "Стреляйте на месо!".  Убити са 17 българи, а ранени около 70 души.