Публикации

Песен за Гарсия Лорка – Николай Асеев

Изображение
Рисунка на Федерико Гарсия Лорка Песен за Гарсия Лорка Не видя ли, Испанийо тъмноока, на разстрел че отвеждаха Гарсия Лорка? Андалусия спеше, спеше Валенсия - от убийци земята защо не изстена? Със стиснати устни стояхте тогава, а вървеше, вървеше на смърт песента ви. Ала не на площада пред стена твърдокаменна - сред гора портокалова Лорка примамиха. Той откъсваше - сякаш дете - портокали и ги хвърляше горд в езерата заспали. Те блестяха в безлуние - огнено-кървави, и тържествено плуваха, без да потъват. Той ги късаше - малки красиви планети, пред смъртта са безстрашни всички поети. Езерата изсъхнаха, плодовете изгниха, където е стъпвал, следите се скриха. А жандармите тихо над гроба му пресен си припяваха думи от негова песен. Превод Борис Борисов   Смъртта на поета, Хосе Кабалеро, 1968г. (Картината се намира в България.) Песнь о Гарсиа Лорке Почему ж ты, Испания, в небо смотрела, когда Гарсиа Лорку увели для расстрела? Андалузия знала и Валенсия знала, - Что ж земля под ногами убийц н

Драва помни българския дух – генерал Владимир Стойчев

Изображение
Войници и доброволци на път за фронта. ДРАВА ПОМНИ БЪЛГАРСКИЯ ДУХ Още на другия ден след победата на социалистическата революция народното правителство на Отечествения фронт обяви война на хитлеристка Германия. Три български армии, сражавайки се заедно с поделения на Югославската народоосвободителна армия, дадоха съществен принос за освобождението на част от източните югославски територии от хитлеристките окупатори. След като беше изпълнена задачата в първия етап на войната, народната власт реши нашите въоръжени сили да продължат борбата до окончателния разгром на Германия и с това да се измие позорът, с който продажните царски правителства опетниха българското име чрез тясното си сътрудничество с фашизма. На мен беше възложено да командувам сформираната за целта Първа българска армия, съставена от 6 пехотни дивизии и няколко кавалерийски, артилерийски и бронирани части. Тя се съсредоточаваше далеч от пределите на родината ни, в района на Белград и Нови сад, включена беше в състава на

Работнически марш, Песен на труда – Георги Кирков

Изображение
  Константин Мьоние, Паметник на труда (детаил) Работнически марш Напред, работници, другари, веч чуй се бойната тръба! Напред, борци – часът удари, часът на славната борба!             Да млъкнат разпри и в света             да дойде братството с любовта. Ей нашта цел, от всички главна, що гоним ний в борбата славна!             Напред, напред! Да се сплотим!             Цял свят е с нас – ще победим! Ний броиме хиляди в борбата, навред – в села и градове – една мечта кипи в сърцата и крепи наште редове:              От всичко, що трудът е дал,              да има всеки равен дял! Ей нашта цел, от всички главна, що гоним ний в борбата славна!               Напред, напред! Да се сплотим!               Цял свят е с нас – ще победим! Ножове, пушки и топове, какво вий значите за нас? Ний носим днес оръжия нови – свободен дух и горда свяст.                Да рухне робството и во век                свободен да е человек. Ей нашта цел, от всички главна, що гоним ний в борбата славна! Георги

Марко Марчевски пише романа „Остров Тамбукту“ в концлагер за антифашисти

Изображение
Художник Владимир Коренев И тъй, „Остров Тамбукту“ е роман и нищо повече. Идеята да го напиша ми хрумна много отдавна, още през времето на най-тежките фашистки години, 1941—1943, в концлагера „Еникьой“. Повече от две години прекарахме в тоя лагер като пленници на тъмните сили, оградени с телени мрежи и пазени с картечници. Търпяхме грубостите на диви стражари, а често пъти и побоища. Събуждаха ни рано с дрънчене на ръждива релса, отвеждаха ни под строй в столовата, където закусвахме с топла, блудкава водица без захар и отивахме под стража на работа в зеленчуковата градина или на кариерата да вадим камъни. Ограждахме двора на концлагера с каменен зид, висок два метра, и над него дванадесет реда бодлив тел. Сами издигахме крепостните стени, зад които смятаха да ни държат дълги години. На обед ни хранеха с рядка бобена чорбица — и пак на работа. Вечерята ни беше още по-оскъдна. На вечерна проверка ни заставяха да пеем „Отче наш“ и „Химна на царя“, след това ни затваряха в хладните помещен

Големият рестарт на България

Изображение
  Към първа част: Съвременния свят и България Големият рестарт на България Началото на големият рестарт Всичко започна с някакво подобие на „цветна революция“, в което както винаги движеща сила бяха, не кой да е, а именно представителите на градската десница. Да, без съмнение в протестите участваха и обикновени хора необвързани с никоя от буржоазните партии, излезли по улиците и площадите, само за да изразят своето недоволство против управляващите. Това беше видимо особено в началото на протестите през лятото на 2020 година. Но в последствие всички видяхме, как протестите бяха „завладени“ от НПО-активистите на градската десница. Но и преди тяхната намеса, а и за целия период на протестите нямаше ясни искания и цели, а се чуваха най-вече дежурните клишета за „оставка“, „корумпирани управници“ „съдебна реформа“, „демокрация“, „човешки права“ и т.н. Но за разлика от периода 2013 – 2014, този път градската десница беше забравила онзи свой яростен анти-комунизъм, който тя използваше години

Съвременния свят и България

Изображение
Съвременния свят и България Вече близо 2 години светът се намира в едно много специфично състояние, което не се дължи толкова на медицински причини, а е обусловено от чисто икономически и политически мотиви. Кризата обхванала целия свят, която промени до неузнаваемост ежедневието на милиони хора по света, не е продиктувана от загрижеността за здравето на хората, а от факта, че капитализмът и неговият най-висш стадии империализмът се намират в едно вече наистина безизходно положение. Корените на тази криза не са само в последните 3-4 години, нито в последните 10, 15 или 30 години от развитието на света такъв какъвто го познаваме днес. Причините за тази криза са заложени в същността на капитализма като система. Империализмът като система постоянно се нуждае от нови и нови ресурси, нови и нови пазари, които да експлоатира. Ето защо периодите на сравнителна стабилност на капитализма, са следвани от кризи, които обхващат целия свят, включително и нео-колониалните страни, в които кризата е п

Давид Сикейрос

Изображение
Давид Сикейрос - (29.12.1896-6.1.1974) един от тримата велики мексикански художници-стенописци. "Аз рисувам за народа, за всички. Който не знае да чете и няма възможност да се образова по друг начин, може да гледа моите стенописи на улицата или по стените на сградите. Като се върне в къщи, той неизбежно ще носи в душата си куп впечатления и преживявания" Давид Сикейрос Давид, ти винаги за мен оставаш кълн, светло избуял сред свойта древна пръст, чиито плодове се раждат в земетръс и се разпръсват в огън, като лава Рафаел Алберти Автопортрет,  Давид Сикейрос, 1946г. Демокрацията разкъсва своите окови (Народната демокрация),  Давид Сикейрос, 1934г Селска майка,  Давид Сикейрос, 1962г. Алегория на расовото равенство,  Давид Сикейрос, 1943г. Портрети от днешно Мексико,  Давид Сикейрос, 1932г. Борба за освобождение,  Давид Сикейрос, 1961г. Културен център,  Давид Сикейрос, 1971г. Културен център,  Давид Сикейрос, 1971г. Революцията,  Давид Сикейрос Марш на човечеството,  Давид Сике