Публикации

Големият рестарт на България

Изображение
  Към първа част: Съвременния свят и България Големият рестарт на България Началото на големият рестарт Всичко започна с някакво подобие на „цветна революция“, в което както винаги движеща сила бяха, не кой да е, а именно представителите на градската десница. Да, без съмнение в протестите участваха и обикновени хора необвързани с никоя от буржоазните партии, излезли по улиците и площадите, само за да изразят своето недоволство против управляващите. Това беше видимо особено в началото на протестите през лятото на 2020 година. Но в последствие всички видяхме, как протестите бяха „завладени“ от НПО-активистите на градската десница. Но и преди тяхната намеса, а и за целия период на протестите нямаше ясни искания и цели, а се чуваха най-вече дежурните клишета за „оставка“, „корумпирани управници“ „съдебна реформа“, „демокрация“, „човешки права“ и т.н. Но за разлика от периода 2013 – 2014, този път градската десница беше забравила онзи свой яростен анти-комунизъм, който тя използваше години

Съвременния свят и България

Изображение
Съвременния свят и България Вече близо 2 години светът се намира в едно много специфично състояние, което не се дължи толкова на медицински причини, а е обусловено от чисто икономически и политически мотиви. Кризата обхванала целия свят, която промени до неузнаваемост ежедневието на милиони хора по света, не е продиктувана от загрижеността за здравето на хората, а от факта, че капитализмът и неговият най-висш стадии империализмът се намират в едно вече наистина безизходно положение. Корените на тази криза не са само в последните 3-4 години, нито в последните 10, 15 или 30 години от развитието на света такъв какъвто го познаваме днес. Причините за тази криза са заложени в същността на капитализма като система. Империализмът като система постоянно се нуждае от нови и нови ресурси, нови и нови пазари, които да експлоатира. Ето защо периодите на сравнителна стабилност на капитализма, са следвани от кризи, които обхващат целия свят, включително и нео-колониалните страни, в които кризата е п

Давид Сикейрос

Изображение
Давид Сикейрос - (29.12.1896-6.1.1974) един от тримата велики мексикански художници-стенописци. "Аз рисувам за народа, за всички. Който не знае да чете и няма възможност да се образова по друг начин, може да гледа моите стенописи на улицата или по стените на сградите. Като се върне в къщи, той неизбежно ще носи в душата си куп впечатления и преживявания" Давид Сикейрос Давид, ти винаги за мен оставаш кълн, светло избуял сред свойта древна пръст, чиито плодове се раждат в земетръс и се разпръсват в огън, като лава Рафаел Алберти Автопортрет,  Давид Сикейрос, 1946г. Демокрацията разкъсва своите окови (Народната демокрация),  Давид Сикейрос, 1934г Селска майка,  Давид Сикейрос, 1962г. Алегория на расовото равенство,  Давид Сикейрос, 1943г. Портрети от днешно Мексико,  Давид Сикейрос, 1932г. Борба за освобождение,  Давид Сикейрос, 1961г. Културен център,  Давид Сикейрос, 1971г. Културен център,  Давид Сикейрос, 1971г. Революцията,  Давид Сикейрос Марш на човечеството,  Давид Сике

Хроники от Народната република

Изображение
Знаете ли, че... На 26 ноември 1944 г. – в София е открита Първата военна художествена изложба, а в Пловдив – Първата художествена антифашистка изложба; 2 юли 1945 г. – Избрана е в Ямбул първата у нас жена-кмет – Мара Атанасова;   18 ноември 1945 г. – за пръв път в историята на българския парламентаризъм за народни представители са избрани 14 жени; 5 август 1946 г. – 2000 девойки и младежи се включват в състава на първата национална младежка бригада „Георги Димитров“, чиято задача е свързана с изграждането на Прохода на републиката (Хаинбоаз); 29 ноември 1946 г. – първият обект, обявен след Девети септември за резерват, е вековната кестенова гора „Малкият мостък“ (край Берковица);    29 юни 1947 г. – Георги Димитров открива първата вътрешна въздушна линия София – Бургас.; 12 септември 1947 г. – открита е първата българска международна въздушна линия София – Будапеща; 1 май 1948 г. – за първи път е въведено автоматично предаване на точното време по Радио София;  10 октомври 1949 г. – пъ

За кого гласуваха 1 062 238 мъртви души?

Изображение
В бр. 16 от 20.04.т.г. на в. „Нова Зора“, в анализа „Великата отговорност за правдата“, по повод отминалите на 4 април избори и откриването на 45-о Народно събрание на 15 април, констатирахме че „в избирателните списъци има 1 186 309 имена на лица, които неправомерно фигурират в тях“. Направен бе извода, че с 1 186 309 души повече, неправомерно присъстващи в избирателните списъци, изборите са жестоко опорочени. И че нищо не е вярно като краен резултат: нито гласувалите избиратели, нито разпределението на мандатите, нито коя партия или коалиция с колко е ощетена или „наградена“. И че е немислимо ЦИК да не е напълно наясно с изнесените факти. Последва оглушително мълчание. Вниманието на народо-населението бе отклонено към нова, по-щастлива загадка: какво ще покажат новите избори след три месеца? На 11 юли отминаха и те. Историята, в общи линии, се повтори. Но пък зачакахме нови, за трети път, поредни избори. Беше ясно, че „поправителният изпит“ не е издържан. Очакваше се развръзката да с

Незабравими мигове – спомен на Петър Загорлиев

Изображение
Митинг по случай освобождаването на политическите затворници в Пловдив – 8 септември 1944 г. Незабравими мигове След продължителна безработица през април 1934 г. започнахме работа. Започнахме и подготовка за стачка. Създадохме в складовете партийни и професионални организации. През май предявихме искания за увеличаване на надниците. Тютюнотърговците отказаха да дадат увеличение и на 5 или 6 май всички складове се вдигнаха на стачка. Избрахме стачен комитет от 30 души, В него влизаха: Стефан Абаджиев – председател, Петър Загорлиев – секретар, Иван Конарев, Цанко Христов, Димитър Зарев, Михаил Харитонов, Иван Вергов, Сандо Анархиста, Васил Анархиста, Васил Жеров - касиер и др. Първата ни грижа бе да назначим постове за охрана на складовете. В знак на солидарност обявиха стачка цигарените, хлебарските и каменарските работници. Стачката се разрасна и обхвана 20 000 души. Всеки ден стачният комитет издаваше бюлетин. За да се събират помощи, бяха пуснати специални кочани с квитанции. Окръжни

Гео Милев за Алесандър Блок

Изображение
Гео Милев за Александър Блок Известието за смъртта на Александър Блок не разтревожи мнозина у нас. Защото малцина са у нас ония, които простират своето чувство по-далеч от онова, що виждат около себе си; малцина са у нас ония, които чувстват като свое съкровището, родено из една човешка душа, възпламтяла някъде далеч в света; малцина са у нас ония, които влюбват душата си в съкровищата на общата човешка душа. Защото най-сетне: малцина са у нас ония, за които могат да съществуват съкровища на душата; и защото малцина са ония, които знаят името Блок. А Блок беше една голяма човешка душа – понеже беше една голяма душа за Русия. Блок е една от големите еманации на руската душа – последно зърно в наниза от големи руски души: Пушкин, Достоевски, Толстой, Соловьов, Чехов, Блок. През устата на тия – все по-силно и по-пълно – Русия, руският народ, каза себе си. Разкри себе си. Запали себе си. Русия има много поети, много големи поети, много велики художници на словото. Но величието за мнози