Публикации

Реч на Васил Коларов пред Великото народно събрание във връзка с влизането в сила на договора за мир с България

Изображение
Васил Коларов РЕЧ НА В. КОЛАРОВ ПРЕД ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ВЛИЗАНЕТО В СИЛА НА ДОГОВОРА ЗА МИР С БЪЛГАРИЯ (16 септември 1947 г) Г-жи и г-да народни представители! Великото народно събрание току-що утвърди мирния договор, сключен между България и ония от обединените народи, с които България се намираше в състояние на война. Един мирен договор е винаги тежък. Тежък е за нас и договорът, който ние току-що одобрихме. Но ние не бива да забравяме на какви опасности беше подхвърлена нашата страна по време на мирните преговори в Париж, опасности, които не са окончателно изчезнали и в тоя момент. Ненаситни и хищни апетити, за жалост, подклаждани и насърчавани от могъщи сили, се готвеха да откъснат от живото тяло на нашата родина една ценна и жизнена част, да наложат на българския народ фантастичен военни контребуции във формата на репарации и реституции, да лишат фактически нашата страна от военна мощ и средства за отбрана и да я превърнат в безволна и безпомощна играчка в ръц

Христо Ботев пред съда на „естетичните“ – втора част

Изображение
Христо Ботев пред съда на „естетичните“ Г-н Х. казва, че Ботев „не вярва в еволюцията, чрез която се достигнаха чудеса в XIX век, той иска революцията“. Това е истина. Христо Ботев като утопист, каквито бяха почти всички. социалисти до 1871 год., не че не вярва, но не знае учението за еволюцията. Защото учението за еволюцията получи разпространение само в най-последно време. И интересно е, че за „еволюция“ най-много говорят студените егоисти, равнодушните към доброто и лошевото, „естетичните“, каквито са г. Х. еt consortes, защитниците на експлоатацията, на лъжата и лицемерието. Но какво разбира г. Х. под думата „еволюция“ и за коя „еволюция“ той говори? От студията му се вижда, че той под думата „еволюция“ разбира разпространението на знанията, на науката; той смята, че възтържествуванието на доброто е възможно само тогава, когато всички станат „просветени“ като него! А дордето не се извърши тая негова „еволюция“, да се иска осъществлението на идеите за социално-икономическото равенст

Моята молитва – Христо Ботев

Изображение
МОЯТА МОЛИТВА О, мой боже, правий боже! Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, боже - мен в сърцето и в душата... Не ти, комуто се кланят калугери и попове и комуто свещи палят православните скотове; не ти, който си направил от кал мъжът и жената, а човекът си оставил роб да бъде на земята; не ти, който си помазал царе, папи, патриарси, а в неволя си зарязал мойте братя сиромаси; не ти, който учиш робът да търпи и да се моли и храниш го дор до гробът само със надежди голи; не ти, боже на лъжците, на безчестните тирани, не ти, идол на глупците, на човешките душмани! А ти, боже, на разумът, защитниче на робите, на когото щат празнуват денят скоро народите! Вдъхни секиму, о, боже! любов жива за свобода - да се бори кой как може с душманите на народа. Подкрепи и мен ръката, та кога въстане робът, в редовете на борбата да си найда и аз гробът! Не оставяй да изстине буйно сърце на чужбина, и гласът ми да премине тихо като през пустиня!... Христо Ботев Стихотворението излиза за първи пъ

Рождество – Христо Смирненски

Изображение
Палестински деца. РОЖДЕСТВО Христо Смирненски Не е за първи път! Точно 1922 пъти се ражда Спасителят, а спасение няма. Но все пак раждането му ще бъде посрещнато със старите обичайни тържества. И между другото – коледни дървета за деца и възрастни. Както винаги, елхата ще бъде окичена със захарни и тенекиени играчки. Човечеството тъй много обича играчките: на малките – тенекиени войници, сабли и топчета, на големите – тежки стоманени мортири, броненосци, гранати със задушливи газове... и нови данъци. А старите баби, къде край топлата камина, къде край изпотрошения прозорец, ще разправят на внучетата си обикновената приказка: „Тогава царувал лошият и страшен Ирод, който заповядал да избият 14 хиляди младенци...“ И големите детски очи ще се разтварят с любопитство и ужас: „Много лош цар бил Ирод! Толкова невинни деца погубил!“ – А сега, бабо, царете избиват ли 14 хиляди младенци? Разбира се, старата бабичка ще намести очилата си и ще поклати отрицателно глава: – Сегашните царе не са так

Въпроси на работник, който чете – Бертолт Брехт

Изображение
  Художник Георг Грос. Въпроси на работник, който чете Кой построи седмовратната Тива? В книгите има безброй имена на крале. Мигар кралете са мъкнали тежките камъни? Няколко пъти е бил Вавилон разрушаван — кой го издигал пак толкова пъти? В кои домове в златосияйната Лима мирно живели са тези, които са изградили града? И вечерта, в тъмната вечер, когато стената китайска била вече завършена, где са отишли зидарите? И триумфалните арки във славния Рим вредом се виждат. Но кой ги построи? Над кого са триумфирали римските цезари? Тази Византия, в толкова песни възпята, само дворци ли за своите хора е имала? На Атлантида дори, легендарната, когато морето в нощта я погълнало, с рев господарите, вече удавници, своите роби на помощ са викали. Младият, горд Александър — той Индия бил покорил. Сам ли? Галите Цезар разбил. Мигар потеглил на битка дори без готвач? Филип Испански бил плакал, когато потънала флотата. Други тогава не са ли заплакали? В Седемгодишната страшна война вторият Фридрих поб

Разкази от банановото време

Изображение
  Сакото Срещаха се всяка сутрин по едно и също време, около девет часа. Сядаха на пейката пред блока и разговаряха. Обикновено си спомняха какво е било преди време. Иванов беше седемдесетгодишен, не много висок, слаб с издължено лице, със сиви като есенна мъгла очи и с очила с голям диоптър. Василев, малко по нисък от него, плешив, също седемдесетгодишен. Лицето му беше закръглено, очите му с цвят на смокини и винаги го огряваше някаква кротка усмивка. Да се чуди човек на какво се усмихва, като животът му никак не беше за усмивки. Съпругите и на двамата отдавна бяха починали и те се опитваха да се справят някак си с живота сами. И двамата имаха деца. Иванов – син, семеен, който живееше някъде в другия край на града, а Василев – две дъщери, също семейни, но в чужбина. Някога Иванов беше инженер, добър инженер, рационализатор, работил в голям завод, но сякаш отдавна беше забравил всичко: и работата си, и завода и дори, че е следвал инженерство. Не, че беше забравил всичко това, а не иск

Безсмъртие – Веселин Ханчев

Изображение
  БЕЗСМЪРТИЕ Ще минат ешелоните на времето, в косите ни ще паднат преспи сняг, събития, ту малки, ту големи край нас ще бягат в своя бесен бяг. Земята ще е пак земя. Небето ще бъде пълно пак със ветрове, ще блъскат неспокойно вековете водите си във свойте брегове. А ние ще сме пръст корава, черна, безименна земя, безимен прах. И вий, които идвате на смена, ще кажете: „Смъртта прибра и тях!“ О, лъжете се! Ние ще живеем! Епохата ще бъде наша плът! Ний толкова се борихме за нея, че победихме и самата смърт. Какво, че ще изгният наште кости. Какво, че дъжд кръвта ни ще измий! Не бяхме тук, епохо, твои гости, а зидахме те ден и нощ сами. Затуй ще бъдем тук. Над нас ще никнат не кръстове, прогнили от дърво, а фабрики, в които пей челика, и градове, в които ври живот. Кръвта пролята в нефт ще се превърне и пулса ни — могъщ моторен шум. Повярвайте ни, пак ще се завърнем във вашите очи, ръце и ум! Веселин Ханчев